Иван Данев
| Иван Данев | |
| български просветен деец | |
| Роден |
ок. 1856 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 октомври 1891 г.
|
| Народен представител в: УС I ВНС II ОНС | |
Иван Данев е български просветен деец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Русе през 1853 г.[1] и завършва петокласно училище в родния си град през 1869 г. и реалната гимназия в чешкия град Табор през 1873 г. със стипендия от общината. След завръщането си в България е учител в Русе. Става част от революционния комитет в града. Той е сред авторите на „Желанията на българите“ и „Желанията на българската нация“, програми, изпратени на австроунгарските, френските и английските дипломати от русенските общественици по време на Цариградската конференция (1876). Сътрудник е на сп. „Читалище“ (1874 – 1875), „Периодическо списание“ (1874 – 1876), сп. Ден (1875) и сп. „Юридически преглед“ (1888 – 1891). След Освобождението е кмет на Русе за кратко и става народен представител в Учредителното събрание „по звание“ като председател на градския съвет. Бил е секретар на събранитео. С либерални убеждения. Бил е народен представител в I ВНС, II ОНС. Избран е и в IV ОНС, но е касиран поради неспазване на избирателния закон[2]. На 22 февруари 1878 г. е избран за член-секретар на градския съвет в Русе. Окръжен управител на Шумен (25 април – 18 юли 1879), Ловеч (19 юли – 28 август 1879) и Търново (12 януари 1880 – 1 януари 1881). През 1881 г. завършва административни науки в Париж. След това е началник на отделение и административен инспектор в МВР, служител в Министерството на правосъдието. От 1883 до 1884 г. е член на Кодификационната комисия. През 1884 г. става действителен член на Българското книжовно дружество, а през 1889 г. – един от първите седем преподаватели във Висшето училище, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“, където преподава френски език. На 24 ноември 1884 г. е избран за член на Русенския апелативен съд. От 10 септември 1887 до 6 юли 1888 г. е подпредседател на съда. След това е началник на отделение в министерството. Умира в родния си град[3] или в София на 23 октомври 1891 г.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II. – 16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 104
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II. – 16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 105
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 427, ISBN 954-528-790-X
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Радков Иван, Л. Златев, Русенските кметове (1878 – 2005 г.), Русе, 2005 г., с. 11 – 12.
| Атанас Гарвалов | → |  Кмет на Русе (1 януари 1879 – 24 февруари 1879)
|
→ | Никола Доганов |
