Иваново (Сърбия)
За другите селища с това име вижте Иваново.
| Иваново Иваново/Ivanovo | |
.jpg) | |
 Католическата църква „Свети Венделин“ | |
  Иваново | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Южнобанатски окръг |
| Община | Панчево |
| Надм. височина | 68 m |
| Население | 1053 души (2011) |
| Пощенски код | 26233 |
| Иваново в Общомедия | |
Иваново (на сръбски: Иваново или Ivanovo; на унгарски: Sándoregyháza; на немски: Alexanderkirchen или Iwanowo) е село, разположено в община Град Панчево, в Южнобанатски окръг на Автономната област Войводина, Република Сърбия. Част от населението на селото се състои от банатски българи.
Географско положение
[редактиране | редактиране на кода]Най-близките градове до село Иваново са Панчево – на 18 км, и Белград – на 35 км.
История
[редактиране | редактиране на кода]Иваново е основано през 1868 година от банатски българи, които идват от село Стар Бешенов, днешна Румъния и немци, които идват от различни краища на Банат и тогавашната Австро-Унгария. След заселването на преселниците веднага започват отводняването на землището, изграждане на дига на Дунав и освобождаване на нови обработваеми площи.
По-късно в периода 1883 – 1886 година в Иваново се заселват и унгарци и секели от Буковина.
Унгарското и немско наименование на селото Sándoregyháza и Alexanderkirchen (което се превежда като „Шандорова църква“) идва от името на Боназ Шандор (Bonnáz Sándor), и е официално име на Иваново в периода 1888 – 1922 година.
През учебната 2004/2005 г. е поставено началото на курс по изучаване на български език в село Иваново. Учителят се изпраща от България. Изучават се български език и фолклор.
Население и етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]| година | общо | унгарци | българи | сърби | югославяни | словаци | неопредели ли се |
| 1991 | 1439 | 46,14% | 27,44% | 10,42% | 11,60% | 0,76% | 0,13% |
| 2002 | 1131 | 39,96% | 27,14% | 19,71% | 2,12% | 1,32% | 4,68% |
Според преброяването от 2011 г. населението му е 1053 жители.[1]