Иглика Трифонова
| Иглика Трифонова | |
| българска кинорежисьорка | |
| Родена |
17 февруари 1957 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Режисура | |
| Активност | 1988 – |
| Значими филми | „Писмо до Америка“ (2001) |
| Награди | „Златната роза“ (2006) |
| Семейство | |
| Съпруг | Христо Гърбов |
| Уебсайт | |
Иглика Иванова Трифонова е български кино- и театрален режисьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 17 февруари 1957 г. в София. През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ и започва кариерата си като режисьор на документални филми. От този период са филмите ѝ „Лето господне 1990“ (1990, удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин), „Възможни разстояния“ (1992, с награда на фестивала на документалното кино в Молдова), „Разкази за убийства“ (1993), „Портрет на една актриса“ (1994) и „По пътя“ (1995).
Освен това Трифонова работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма „Писмо до Америка“ (Номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия[1]).
През 2003 г. режисира в Театър „Сълза и смях“ пиесата „Фенове“, написана от Елин Рахнев специално за Христо Гърбов и Валентин Танев.[2]
Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).[3]
Съпруга е на актьора Христо Гърбов.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като режисьор
[редактиране | редактиране на кода]- Документални
- „Лето господне 1990-о“ (1990)
- „Възможни разстояния“ (1992)
- „Разкази за убийства“ (1993)
- „Портрет на една актриса“ (1994)
- „По пътя“ (1995)
- Игрални
- Писмо до Америка (2001)
- Разследване (2006)
- (Лъжесвидетел[4]) * Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син (2015)
- „Асансьор за пациенти“ (2017)
Като актриса
[редактиране | редактиране на кода]- АкаТаМус (1988)
- Мера според мера (7-сер. тв, 1988) – жената на Димитрис
Награди
[редактиране | редактиране на кода]През 2006 г. – филмът „Разследване“ получава на Фестивала „Златната роза“ във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (за Рали Ралчев).
За „Лъжесвидетелят“ Иглика Трифонова печели награда на кинофестивала в Кан 2011 г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа – наградата ScriptEast .[5]
През май 2016 г. е отличена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Letter to America (2001) // The New York Times, 2001. Посетен на 14 януари 2008. (на английски)
- ↑ Валя Стоянова, „Иглика Трифонова и Елин Рахнев направиха футболна приказка“, в-к „Дневник“, 27 февруари 2003 г.
- ↑ Заповед РД 09-748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
- ↑ Димова, Елица. Иглика Трифонова: Всеки ден извършваме своите малки престъпления // сп. „Тема“, бр. 21 (499), 30, 30 май 2011. Архивиран от оригинала на 2011-11-03. Посетен на 3 ноември 2011.
- ↑ Биография на Иглика Трифонова[неработеща препратка] (мъртъв линк)
- ↑ „Звезден миг за големи творци“, ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Иглика Трифонова, режисьорката на „Писмо до Америка“, интервю на Елена Владова, LiterNet, 30. 12. 2000
- „Иглика Трифонова: Киното, властта и приемствеността“, интервю на Геновева Димитрова, glasove.com, 25 юни 2011
- „Иглика Трифонова: Не можех да не направя този филм“, интервю на Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов, Портал за култура, изкуство и общество, 4 февруари 2016
- „Иглика Трифонова, режисьор: Моят личен трибунал беше, че правя филм за чужда болка“, интервю на Марина Караконова, в-к „Дневник“, 16 април 2016
- „Човекът, погледнат отвътре - Иглика Трифонова“, интервю в предаването „(Не)обичайните заподозрени“, Bulgaria on air, 14 август 2017 г.
| ||||||||
|
