Източни южнославянски езици
Облик
Източните южнославянски диалекти представляват източната подгрупа на южнославянските езици. Използват се в България и Северна Македония, както и райони на други държави, основно Сърбия, Гърция, Турция, Румъния, Косово, Албания, Молдова, Руска федерация и Украйна. Това са диалектите на българския език.
Понастоящем от БАН се приема, че съществуват три писмено-регионални норми на българския език – стандартизираният официален български език, банатската книжовна норма, която се използва от банатските българи, и македонската книжовна норма използвана в Северна Македония.[1] В миналото са правени още два неуспешни опита за подобна кодификация: с т. нар. Абецедар и с т. нар. егейска македонска литературна норма.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f3/South_Slavic_dialect_continuum.svg/300px-South_Slavic_dialect_continuum.svg.png)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/Ernst-Ravenstein-Balkans-Ethnic-Map-1880.jpg/260px-Ernst-Ravenstein-Balkans-Ethnic-Map-1880.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска Академия на Науките (БАН). Единството на българския език в миналото и днес. Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1978.