Илектрик Лайт Оркестра
- Вижте пояснителната страница за други значения на ЕЛО.
| Илектрик Лайт Оркестра Electric Light Orchestra | |
 ELO на концерт в Осло, 1978 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| От | Бирмингам, Великобритания |
| Създаване | Бирмингам,  Англия |
| Стил | Прогресив рок Поп рок |
| Активност | от 1970 г. |
| Свързани изпълнители | Мув, Айдъл Рейс, Уизард, Вайълински, Блек Сабат, ЕЛО Парт II, Травълинг Уилбърис |
| Уебсайт | elomusic.com |
| Членове | Джеф Лин Рой Уд Бев Биван Ричард Танди Кели Гроукът Мик Камински Хю Макдауъл Мелвин Гейл Майк Едуардс Майк де Албукърки Уилфред Гибсън Колин Уокър Бил Хънт Стив Улам Луис Кларк Марк Ман |
| Илектрик Лайт Оркестра Electric Light Orchestra в Общомедия | |
Илектрик Лайт Оркестра (на английски: Electric Light Orchestra), известна още като ЕЛО, е успешна бирмингамска рок група от 1970-те и 1980-те. От 1971 до 1986 г. имат дванадесет студийни албума, към които се прибавя още един от 2001 година. Групата е основана от Рой Уд, Джеф Лин и Бев Биван през 1971 година. Тя е израз на желанието на Уд и Лин да правят модерен рок и поп с класически мотиви. Уд напуска след първата плоча и на Лин се пада отговорността да аранжира и пише всичките композиции на групата, както и да продуцира албумите ѝ.
Първите сингли са застигнати от успех в Обединеното кралство, но отначало той е още по-силен в Щатите, където те са рекламирани като „Англичаните с големите цигулки“.[1] В родната Британия те получават по-хладни оценки. До към средата на 70-те, те са едни от най-успешните, спрямо приходите си, групи. От 1972 г. до 1986 г. дават 27 хит сингъла в Топ 40 на ОК и САЩ, като 20 са в Топ 20 на ОК, а 15 – в Топ 20 на Щатите. Групата притежава рекорда за най-много хитове в топ 40 на Билборд Хот 100, общо 20, които са най-много за коя да е група в Американската класация без сингъл номер едно.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]- „Roll Over Beethoven“ (#72)
- „Showdown“ (#59)
- „Daybreaker“ (#87)
- „Can't Get It Out Of My Head“ (#9)
- „Evil Woman“ (#10)
- „Strange Magic“ (#14)
- „Telephone Line“ (#7)
- „Livin' Thing“ (#13)
- „Do Ya“ (#24)
- „Turn to Stone“ (#13)
- „It's Over“ (#75)
- „Sweet Talkin' Woman“ (#17)
- „Mr. Blue Sky“ (#35)
- „Shine a Little Love“ (#8)
- „Confusion“ (#37)
- „Last Train to London“ (#39)
- „Don't Bring Me Down“ (#4)
- „All Over the World“ (#13)
- „I'm Alive“ (#16)
- „Xanadu“ (#8)
- „Twilight“ (#38)
- „Hold On Tight“ (#10)
- „Four Little Diamonds“ (#86)
- „Rock and Roll is King“ (#19)
- „Calling America“ (#18)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- DISCOVERY-welcome to the show – ELO & Jeff Lynne website
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Michel, Rob. Electric Light Orchestra: Eldorado Архив на оригинала от 2017-03-06 в Wayback Machine.. Dutch Progressive Rock Page. Проверен на 25 август 2015 година.
