Исмаил Гаспрински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исмаил Гаспрински
İsmail Gasprinskiy (Gaspıralı)
Исмаил Гаспринский (Гаспыралы)
(اسماعيل غصپرينسكى (غصپرلي
Депутат в Бахчисарайската градска Дума
Роден
Авджикой, Таврическа губерния
Починал
Бахчисарай, Таврическа губерния
ПогребанБахчисарай, Украйна
Религияислям
сунитски ислям
Учил вПарижки университет
РаботилГрадски управител на Бахчисарай
НаградиМеджидие (орден)
Семейство
БащаМустафа Алиоглу
МайкаФатма-Султан Темир-Гази-кизи
ДецаШефика Гаспринска
Исмаил Гаспрински в Общомедия

Исмаил Гаспрински (на кримскотатарски: İsmail Gasprinskiy (Gaspıralı), Исмаил Гаспринский (Гаспыралы, إسماعيل غصپرينسكى (غصپرلي‎, 8 (20) март 1851 – 11 (24) септември 1914) е кримскотатарски интелектуалец, просветител, издател и политик, получил известност и признание сред мюсюлманското население на Руската империя. Един от основатели на джадидизма и пантюркизма[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Авджикой, (по други данни в съседното село Улу Сала), в Ялтенски уезд на Таврическа губерния,[2] (сега Бахчисарайски район на Крим) в семейството на офицера на руска служба Мустафа Алиоглу Гаспрински и съпругата му Фатма-Султан Темир-Гази-кизи (моминско име Кантакузова). Мустафа Алиоглу е родом от разположения на южния бряг на Крим аул Гаспра, и затова взима фамилията Гаспрински. На 19 април 1854 г. семейството е утвърдено в дворянското съсловие. Исмаил Гаспрински получава домашно образование, после в начално училище (мектебе), в Симферополската мъжка гимназия, във Воронежкия кадетски корпус, а накрая и във 2-ра Московска военна гимназия. Не завършвайки гимназията, той се завръща в Крим, където става учител в начално училище. През 1871 г. заминава във Франция. През 1874 и 1875 г. живее в Турция. Завръщайки се в Крим, той е избран за депутат в Бахчисарайската градска Дума. От 13 февруари 1879 г. до 5 март 1884 г. е градски управител на Бахчисарай.

От 1879 г. Исмаил Гаспрински предприема многократни опити самостоятелно да издава вестниците на общотюркски език „Файдали еглендже“ (1879 – 1880) и „Закон“ (1881). От 10 април 1883 г. на Гаспрински е позволено да издава и редактира първия руски тюрко-славянски вестник „Переводчикъ-Терджиманъ“. Той дълго време е единственото тюркоезично периодично издание в Русия, а от началото на 20 век и най-стария мюсюлмански вестник в света. Вестникът оцелява в продължение на почти 35 години и е закрит на 23 февруари 1918 г.

Чрез „Переводчикъ-Терджиманъ“ идеите на Исмаил Гаспрински се разпространяват в Крим, Идел-Урал, Хивинското ханство, Бухарското ханство. Освен това, вестникът се разпространява в Персия, Китай, Турция, Египет, България, Франция, Швейцария, САЩ.

На материалите от публикациите на Гаспрински се ползва други печатни издания на ислямските народи: „Икдам“, „Себах“, „Гайрет“, „Ватан“, „Диккат“, „Хидмет“, „Агонк“, „Заман“, „Кайро“, „Нил“, „Ахтер“, „Наасури“.

През 1886 г. започва изданието на рекламно приложение към вестник „Преводачъ-Терджиманъ“ под името „Лист за реклами“. Към края на 1905 г. Гаспрински започва да издава първото кримско-тюркско списание за жени „Алеми Нисван“ („Женски свят“), редактор на което е дъщеря му Шефика. Това е третият опит (първите два неуспешни, той предприема през 1887 г. (вестник „Тербие“ (Възпитание)), и приложението към вестник „Переводчикъ-Терджиманъ“ – „Кадын“ (Жена) през 1891 г.). През 1906 г. Исмаил Гаспрински получава разрешение за първото издание на хумористично списание на родния си език, наречено „Ха-ха-ха“. По-късно той създава нов ежеседмичник – органа на мюсюлманската фракция в Държавната дума на Руската империя вестник „Милет“ („Народ“).

Исмаил Гаспрински, Хасан бек Зардаби и Алимардан бей Топчибашев. Баку, 1894 г.

През 1907 – 1908 г. в Египет Исмаил Гаспрински издава няколко броя на вестник „Ал Нахда“ („Възраждане“) и на арабски език. Сътрудници на издателството на Гаспрински в различни периоди са видни дейци на кримскотатарската култура: Осман Акчокракли, Мемет Нузет, Якуп Шакир Али, Усеин Шамил Тохтаргази, Абляким Илмий, Асан Сабри Айвазов, Исмаил Лятиф-заде, Сеит-Абдула Озенбашли и др

С името на Исмаил Гаспрински е свързано основаването и развитието на образователното движение на народите от ислямския Изток – джадидизъм (нов, по-светски метод на обучение), който радикално променя същността и структурата на началното образование в много мюсюлмански страни, което му придава по-светски характер. От Гаспрински са разработени основите за преобразуването на мюсюлманската етноконфесионална система на народно образование. Неговите нови методи на обучение се използват с успех не само в Крим, но и в Татарстан, Казахстан, Башкортостан, Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан, Турция, Северна Персия и Източен Китай. С тях е написана и издадена серия учебни помагала за национални училища, използващи новия метод. В най-известното от тях се превръща учебникът „Ходжа и субъян“ („Учител и деца“).

От 1887 г. Гаспрински е бил третият член на Таврическата научна архивна комисия.

През 1905 г. Гаспрински и неговите съмишленици създават мюсюлманската либерална организация „Бутюнрусие иттифак ал муслимин“ („Всерусийски съюз на мюсюлманите“). Той е член на Централния комитет и непосредствено оглавява кримския клон на организацията. През есента на 1905 г. Гаспрински, и водения от него клон на организацията, преминават на позициите на „Съюз от 17 октомври“. Гаспрински е активен участник на всички конгреси на „Иттифак ел муслимин“. Сред кримскотатарските му съмишленици по-известни са: Исмаил и Амет Муфтиизаде, Мустафа Кипчакски, Асани Сабри Айвазов, Абдурахман Меметоглу, Асан Тарпиев, Сюлейман Кримтаев, Абдурешит Медиев, Рустам Ахундов и др.

През 1907 г. Гаспрински предлага в Кайро свикване на Световен мюсюлмански конгрес за обединение на прогресивните сили на Изтока по пътя на реформи и преобразувания.

Гаспрински стои в основата на Всеруския професионален съюз на печатните работници. Той разпространява идеите на организациите на многобройните „Общества за взаимопомощ на бедните мюсюлмани“, „Библиотечни общества“ и участва в работата на много от тях.

Възгледите на Гаспрински по обществена значимост стоят наравно с идеите на будителите и философите Джамалютдин ал Афгани, Шигабутдин Марджани, Мухамад Абдо, Хасанбек Меликов (Зардаби), Махмудходжи Бехбуди и др.

Исмаил Гаспрински е автор на множество художествени творби: романа „Френски писма“, който е част от утопичната приказка „Дар ул Рахат мусулманлари“; романа „Африкански писма – Страната на амазонките“; разказа „Арслан Киз“, новелата „Планината на Изтока“, есетата „Руското мюсюлманство. Мисли, бележки и наблюдения на мюсюлманина“, „Руско-източно съглашение. Мисли, бележки и пожелания“ и някои други. Гаспрински е родоначалник на много литературни и публицистични жанрове, не само на кримските тюрки, но и на други тюркски народи.

Гаспрински е награден със следните ордени: бухарски „Златен медал на Изгряващата звезда“ (III степен); турски „Меджидие“ (IV степен); ирански „Лъв и слънце“ (IV и III степен) и „Медал на Санктпетербургското руско Техническо дружество“ (бронзов).

Гаспрински умира в Бахчисарай и е погребан на територията на медресето Зинджирли.

Паметници на Гаспрински са издигнати в Симферопол и Бахчисарай.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметник в Бахчисарай

На негово име са наречени:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Тадеуш Свентоховский, Brian C. Collins. Historical dictionary of Azerbaijan. USA, Scarecrow Press, 1999. ISBN 0810835509. p. 57. (на английски)
  2. ↑ Ганкевич В. Ю. На службе правде и просвещению. Краткий биографический очерк Исмаила Гаспринского (1851 – 1914). – Симферополь, 2000.
  3. ↑ В Евпатории пройдёт футбольный турнир памяти Исмаила Гаспринского

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гаспринский И. Французские письма. – Симферополь, 2003
  • Гаспринский И. Русское мусульманство. Мысли, заметки и наблюдения. – Симферополь, 1881
  • Гаспринский И. Русско-восточное соглашение. Мысли, заметки и пожелания. – Бахчисарай, 1896
  • Ганкевич В. Ю. На службе правде и просвещению. Краткий биографический очерк Исмаила Гаспринского (1851 – 1914). – Симферополь, 2000
  • Ганкевич В. Ю., Шендрикова С. П. Исмаил Гаспринский и возникновение либерально-мусульманского политического движения. – Симферополь, 2008
  • Машкевич А. А. Выдающийся просветитель Исмаил Гаспринский и развитие прогрессивной педагогической мысли народов Востока во второй половине XIX века. – Алматы, 2002
  • Яблоновська Н. Проблема діалогу культур на сторінках газети І. Гаспринського „Терджиман“ // Збірник праць Науково-дослідного центру періодики. – 2005. – Вип. 13. – С. 139 – 146.
  • Fisher A. W. Ismail Gaspirali. Model Leader for Asia// Tatars of the Crimea.Their Struggle. Durham-London, 1988.
  • Lazzerini E. J. Ismail Bey Gasprinskii (Gaspirali): the Discourse of Modernism and the Russians// Tatars of the Crimea. Their Struggle. – Durham-London, 1988
  • Devlet N. Ismail Bey Gaspirali. – Ankara, 1988
  • Абдирашидов З. Исмаил Гаспринский и Туркестан в начале ХХ века: связи-отношения-влияние. Ташкент: Akademnashr, 2011
  • Гаспринский Исмаил: историко-документальный сборник / Сост. С. Рахимов. – Казань: „Жыен“, 2006
  • Червонная С. Пантюркизм и панисламизм в российской истории Архив на оригинала от 2013-11-04 в Wayback Machine.. Отечественные записки. 2003. № 5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гаспринский, Исмаил“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Исмаил_Гаспрински&oldid=12181615“.