Йенидже (дем Абдера)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Йенидже.
| Йенидже Γενισέα | |
| — село — | |
 | |
  Йенидже  Йенидже  Йенидже | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Абдера |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 14 m |
| Население | 1858 души (2001) |
| Пощенски код | 67100 |
| Йенидже в Общомедия | |
Йенидже, още Енидже или Йенидже Карасу (на гръцки: Γενισέα, Йенисеа), е село в Западна Тракия, Гърция в дем Абдера, административна област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Йенидже е разположено в центъра на Ксантийското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]През османско време село Йенидже е било център на нахия Йенидже Кара Су. Църквата в селото е изградена от Китан Петров.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йенидже (Yénidjé) живеят 1500 гърци.[2]
Христо Караманджуков пише:
| „ | Голямата планинска част от околията се населяваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци. Всред тях, кацнали като оазиси, стояха гръцките села Коюнкьой и Булустра. Малка част гърци, всъщност цинцари, населяваха с. Енидже, някогашния център в Енидженското поле, който после се премести в Ксанти.[3] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 205.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 154.
Тази статия, свързана с Гърция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.