Направо към съдържанието

Йосиас Рантцау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йосиас Рантцау
Josias Rantzau
датски военачалник, маршал на Франция губернатор на Дюнкирхен
датски военачалник, маршал на Франция
губернатор на Дюнкирхен

Роден
Починал
Герб
Йосиас Рантцау в Общомедия
Йосиас Рантцау kato marshal na Franciq

Йосиас Рантцау (на немски: Josias Rantzau; * 18 октомври 1609 в имението Боткамп при Кил; † 14 септември 1650 в Париж) е благородник от Рантцау в Южен Шлезвиг-Холщайн. Той е датски военачалник, маршал на Франция през Тридесетгодишната война и през испанско-нидерландската война. Той имал 60 рани, загубва едно око, едно ухо, една ръка и един крак.

Той е син на Брайдо Рантцау и съпругата му Оелгард фон Квален. Внук е на Паул Рантцау (1527 – 1579), господар на Боткамп, и Беата Зеещед (1535 – 1589). Правнук е на Йохан Рантцау (1492 – 1565).

Рантцау може да говори осем езика има големи интереси по философия, математика и теология, започва военна кариера. Като млад той служи при принц Мориц Орански и при датския крал Кристиан IV. Той отива в Швеция на служба при Густав II Адолф, но след дуел с един хауптман напуска. Той отива в Италия във войската на Йохан фон Алдринген и участва във Войната за Мантуанското наследство 1630 г. в нападенето на Мантуа. Шведският крал го взема отново при себе си и му дава командването на Рейн и на границата с Фландрия. След смъртта на краля той става губернатор на Андернах. След 1633 г. той е две години губернатор на Щрасбург. През 1635 г. той отива с шведския канцлер Аксел Уксеншерна във Франция и френският крал го взема на своя служба.[1]

На 30 юни 1645 г. Рантцау става маршал на Франция и същата година католик. През 1646 г. той е губернатор на крепост Дюнкирхен.

Той умира на 14 септември 1650 г. в Париж и е погребан във францисканския манастир при Нион.

Съпругата му Елизабет фон Рантцау

Йосиас Рантцау се жени 1636 г. за втората си братовчедка Хедвиг Маргарета Елизабет фон Рантцау (1624 – 1706 в Хилдесхайм), дъщеря на Герхард Рантцау (1558 – 1627), датски щатхалтер в кралската част на Шлезвиг-Холщайн (1600 – 1627), и Доротея фон Брокдорф († 1630). Бракът е бездетен.[2]

  • Jean Dupaquier, Le Maréchal de Rantzau, 1609 – 1650, Paris, 1985.
  • Das Haus Rantzau: Eine Familien Chronik, S.149ff
  • Der historischen Remarques uber die neuesten Sachen in Europa neundter Theil, auf das 1707. Jahr, Band 9, S. 326
  • Karl von Rantzau: Das Haus Rantzau: eine Familien-Chronik. J.G. Müller, Celle 1865, Digitalisat des Exemplars der Bayerischen Staatsbibliothek München
  1. Lothar Höbelt: Von Nördlingen bis Jankau. Kaiserliche Strategie und Kriegführung 1634 – 1645. In: Republik Österreich, Bundesminister fürLandesverteidigung (Hrsg.): Schriften des Heeresgeschichtlichen Museums Wien. Band 22. Heeresgeschichtliches Museum, Wien 2016, ISBN 978-3-902551-73-3, S. 139 – 140.
  2. Josias Rantzau, biografiskleksikon.lex.dk