Направо към съдържанието

Йоханес Бобровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоханес Бобровски
Johannes Bobrowski
Роден9 април 1917 г.
Починал2 септември 1965 г. (48 г.)
Професияпоет, белетрист, есеист, преводач
Националност Германия
Уебсайт
Йоханес Бобровски в Общомедия

Йоханес Бобровски (на немски: Johannes Bobrowski), пълно име Johannes Konrad Bernhard Bobrowski, е немски поет, белетрист, есеист и преводач.

Йоханес Бобровски е роден в Тилзит, Източна Прусия. Израства в дома на железопътен чиновник, а в 1928 г. семейството се преселва в Кьонигсберг (днес Калининград), града на философа Имануел Кант.

Още от юношеските си години Бобровски развива интерес към историята и изкуството на германските, славянските и прибалтийските народи, увлича се от старинна музика, сам свири на орган и рисува. В 1937 г. започва да следва в Берлин история на изкуството, но е призован във Вермахта. Прекарва цялата Втора световна война на фронта като ефрейтор, воюва в Полша, Франция и на Източния фронт – в Прибалтика и при Новгород, – където създава и първите си стихотворения. В самия край на войната Бобровски попада в плен и остава в съветски трудов лагер край Ростов на Дон до 1949 г. След завръщането си в Германия работи до смъртта си като редактор в издателство и в 1955 г. публикува своите „Пруска елегия“ в списание „Зин унд Форм“.

Под перото на Бобровски излизат четири стихосбирки – „Сарматско време“ (1961), „Реки на сенчестата земя“ (1962), „Знаци на времето“ [1] (1967) и „Сред гъсталаците на вятъра“ (1970) (последните две посмъртно), – в които с неповторима пластичност и изразителност обрисува природата и хората на Прибалтика и северните части на Русия и Германия, където се сблъскват, за да се оплодят взаимно славянската с немската култура. Световна слава му донасят романите „Воденицата на Левин“ (1964) и „Литовски пиана“ (1966), както и сборниците с разкази „Бьолендорф и празникът на мишките“ (1965) и „Предупредителят“ (1967) (посмъртно).

Йоханес Бобровски е смятан за най-значителния немски поет след Втората световна война, създал образци на „природната лирика“. Творчеството му се съизмерва с това на френския нобелист Сен-Джон Перс и възпламенява духа с художествената си мощ и замайващото си своеобразие. Книжовното дело на Бобровски е удостоено с много отличия.

„Който ме вижда с Илзе в тревата“ (1964)
  • Gedichte, 1943/44
  • Sarmatische Zeit, Gedichte, 1961
Сарматско време, изд.: Народна култура, София (1980), прев. Стефан Гечев, Велизар Бонев
  • „Das Klavier“, Gedicht, 1961
  • Schattenland Ströme, Gedichte, 1962
  • Wer mich und Ilse sieht im Grase. Deutsche Poeten des 18. Jahrhunderts über die Liebe und das Frauenzimmer, hrsg. und mit einem Nachwort von Johannes Bobrowski, 1964
  • Levins Mühle. 34 Sätze über meinen Großvater, Roman, 1964
Воденицата на Левин : 34 теми за моя дядо, изд.: Народна култура, София (1979), прев. Стефан Бесарбовски
  • Boehlendorff und andere, Erzählungen, 1965
  • Mäusefest und andere Erzählungen, 1965
Посмъртни публикации
  • Johannes Bobrowski liest Lyrik und Prosa, Zwei Schallplatten nebst Textbuch, 1966
  • Boehlendorff und Mäusefest, Erzählungen, 1966
  • Litauische Claviere, Roman, 1966
Литовски пиана, изд.: Хр. Г. Данов, Пловдив (1983), прев. Вили Брюкнер
  • Wetterzeichen, Gedichte, 1967
  • Der Mahner, Erzählungen und andere Prosa aus dem Nachlaß, 1967
  • Im Windgesträuch, Gedichte aus dem Nachlaß, 1970
  • Poesiealbum 52, Gedichte, 1972
  • Gesammelte Werke, In 6 Bänden, 1998 – 1999
  • Im Strom, Gedichte und Prosa gelesen vom Autor, 2001
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine., използван с разрешение.