Направо към съдържанието

Кая Калас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кая Калас
Kaja Kallas
естонски политик
Родена
18 юни 1977 г. (47 г.)
Религияагностицизъм
Учила вТартуски университет
Политика
Професияадвокат, юрист
ПартияЕстонска реформистка партия (13 януари 2011)[1]
Член на Европейския парламент
1 юли 2014 – 5 септември 2018
Министър-председател
26 януари 2021 –
Семейство
СъпругРомет Лейгер (2002 – 2006)
Арво Халик (2018 –)
Деца1
Уебсайтkajakallas.ee
Кая Калас в Общомедия

Кая Калас (на естонски: Kaja Kallas ˈkɑjɑ ˈkɑlːɑs) е естонски политик, министър-председател на Естония от 2021 г. и първата жена в естонската история на този пост.

Лидер на Реформаторската партия от 2018 г., тя е член на парламента (Рийгиког) между 2011 и 2014 г. и между 2019 и 2021 г. В периода между двата ѝ мандата в естонския парламент е член на Европейския парламент от Алианса на либералите и демократите за Европа. Преди да бъде избрана в Рийгикогу тя работи като адвокат със специализация в областта на европейското конкурентно право.

Спрягана е като потенциален кандидат за наследник на Йенс Столтенберг като генерален секретар на НАТО – роля, към която тя самата я заявила интерес.[2]

Ранни години и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Кая Калас е родена в Талин на 18 юни 1977 г. Баща й Сийм Калас е бивш министър-председател на Естония (2002–2003 г.) и бивш еврокомисар (2004–2014 г.).[3]

След нахлуването на Съветският съюз и окупацията на Естония по време на Втората световна война, нейната майка Кристи, по това време шестгодишна, е депортирана от сталинисткия режим в Сибир заедно с майка си и баба си във вагон за добитък и живее там до десетгодишна възраст.[4] Прадядото на Калас е Едуард Алвер (1886–1939), един от политиците с водеща роля в създаването на независимата република Естония през 1918 г., а също и първият ръководител на естонската полиция през 1918–1919 г.[4] Освен естонско, има далечно латвийско и балтийско немско потекло, което става известно на широката публика благодарение на журналистическо разследване.[5][6]

Калас завършва университета в Тарту през 1999 г. с бакалавърска степен по право. Живее за кратко във Франция и Финландия, докато учи право на Европейския съюз.[7] От 2007 г. посещава Естонското бизнес училище и през 2010 г. получава магистърска степен по бизнес администрация (EMBA).[8][9]

Професионална кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Калас става член на Естонската адвокатска колегия през 1999 г. и адвокат през 2002 г. Тя става партньор в адвокатската кантора Luiga Mody Hääl Borenius и Tark & Co и води обучителни програми в Естонското бизнес училище. Член е на Европейския антитръстов алианс. От 2011 г. статусът ѝ в Естонската адвокатска колегия е на некативен член.[10] През ноември 2018 г. публикува мемоарите си MEP: 4 aastat Euroopa Parlamendis (Член на ЕП: Четири години в Европейския парламент ), в които описва живота и работата си в Брюксел от 2014 до 2018 г.[11]

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Член на естонския парламент (2011 – 2014 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. Калас се присъединява към Естонската реформаторска партия. На парламентарните избори през 2011 г. печели място в Рийгикога (за окръг Харю и окръг Рапла), получавайки 7157 гласа. Член е на 12-ия парламент на Естония и председателства комисията по икономически въпроси от 2011 до 2014 г.[10]

Член на Европейския парламент (2014 – 2018 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

На изборите за Европейски парламент през 2014 г. в Естония Калас получава 21 498 гласа.[10] Като евродепутат тя е член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и заместник председател на комисията по вътрешния пазар и защитата на потребителите. Сред останалите позиции, които заема, е тази на заместник-председател на делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество между ЕС и Украйна, и на делегацията в Парламентарната асамблея "Евронест" и делегацията за връзки със Съединените щати.[12] В допълнение към задълженията си в комисиите, Калас е член на интергрупата на Европейския парламент по цифровия дневен ред[13][14] и заместник-председател на интергрупата по младежта.[15]

По време на мандата си в парламента Калас работи върху стратегията за цифровия единен пазар, енергийните и потребителските политики и отношенията с Украйна. По-специално тя защитава правата на малките и средни предприятия, като твърди, че границите в цифровия свят пречат на появата на иновативни компании. Привърженик е на иновациите и често подчертава, че регулациите не могат и не трябва да пречат на технологичната революция.[12]

Калас е докладчик в няколко области на политики, включително по законодателни актове на ЕС: Регламента за неприкосновеността на личния живот и електронни комуникации,[16] правилата на гражданското право относно роботиката,[17] годишния доклад на политиката на ЕС в областта на конкуренцията,[18] относно осъществяването на Нов курс за потребителите на енергия,[19] законодателството относно митническите нарушения и санкции[20] и доклад по собствена инициатива относно цифровия единен пазар.[21] По време на престоя си в Парламента е номинирана за европейски млад лидер (EYL40).[22] В края на мандата си е избрана от Politico за един от 40-те най-влиятелни евродепутати и една от най-влиятелните жени в Брюксел, като се подчертава експертността ѝ по технологични въпроси.[23][24][25]

Връщане към националната политика (2017 – 2020 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

На 13 декември 2017 г. лидерът на Реформаторската партия Хано Певкур обявява, че повече няма да се кандидатира за партиен ръководител и предлага Калас да се кандидатира вместо него.[26] След като обмисля предложението, на 15 декември 2017 г. Калас обявява, че ще приеме поканата.[27] Калас печели изборите, проведени на 14 април 2018 г., и става първата жена лидер на голяма политическа партия в Естония.[28]

На парламентарните избори в Естония през 2019 г. Партията на реформите, водена от Калас, получава около 29% от гласовете, а управляващата Естонска центристка партия – 23%. [29] Партията на центъра успява да сформира втория кабинет на Юри Ратас с консервативната партия Isamaa и крайнодясната EKRE, оставяйки Реформаторската партия извън властта.[30] На 14 ноември 2020 г. Калас е преизбрана за лидер на Реформаторската партия на събрание на Реформаторската партия.[31]

Министър-председател на Естония (2021 г. – настояще)

[редактиране | редактиране на кода]
Калас с тогавашния финландски премиер Сана Марин в Хелзинки, 2021 г.

На 25 януари 2021 г., след оставката на Юри Ратас като министър-председател, предшествана от скандал, е сформиран първият кабинет на Калас – водено от реформаторите коалиционно правителство с Естонската центристка партия. По този начин тя става първата жена министър-председател в историята на Естония.[32]

През втората половина на 2021 г. глобалната енергийна криза от 2021–2023 г. разстройва естонската икономика; предприятия са принудени временно да спрат дейността си, а обществото иска от държавата помощ за плащането на високите цени на електроенергията и отоплението.[33] Първоначално Калас се противопоставя на призивите за държавна помощ с аргументите, че правителството трябва да търси дългосрочни решения, вместо да раздава държавни облаги, и че свободният пазар не трябва да изисква последователна правителствена намеса, за да поддържа хората на повърхността.[34]

Енергийната криза разклаща в значителна степен спойката на коалиционното правителство.[35] В изявление Калас отбелязва, че високата цена на природния газ, съчетана с руско-украинската криза, е причината за увеличаването на цените на енергията и че мерките за зелена енергия, приети от Естония, ограничават това, което правителството може да направи, за да се справи с кризата.[36] През януари 2022 г. тя обявява план от 245 млн. евро за намаляване на разходите за енергия от септември 2021 г. до март 2022 г.[36] Енергийната криза повлиява негативно на нейната популярност в Естония.[37]

Калас с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Талин, 2022 г.

По време на руско-украинската криза от 2021–2022 г. Калас казва, че газопроводът „Северен поток 2“ е „геополитически проект, а не икономически“ и настоява за отказ от проекта. Тя също така заявява, че зависимостта на Европа от руския природен газ е сериозен политически проблем. През януари 2022 г. ангажира Естония с даряването на гаубици на Украйна, за да подпомогне нейната защита срещу евентуална руска инвазия. Гаубиците първоначално са закупени от Германия и Германия трябва да одобри предоставянето им на Украйна[38][39], но се забавя с отговора и вместо това Естония изпраща произведени в САЩ противотанкови ракети „Джавелин“ през първите седмици на февруари 2022 г.[40] След признаването на Донецката и Луганската народнa републикa от Русия Калас изисква от Европейският съюз да въведе санкции срещу Русия,[41] а впоследствие е похвалена в страната за лидерство ѝ по време на руско-украинската криза.[42] Рейтинг ѝ на одобрение отново се вдига и тя става най-популярния политик в Естония.[43]

След руското нахлуване в Украйна, започнало на 24 февруари, Естония, заедно с други съюзници, задейства Член 4 от Учредителния договор на НАТО. Калас обещава политическа и материална подкрепа на Украйна. До април 2022 г. 0,8% от БВП на Естония на глава от населението във военно оборудване е предадено на Украйна. Калас е оценявана високо както в Естония, така и в международен план като водещ проукраински глас във войната. New Statesman я нарича „Новата желязна лейди на Европа“.[44] Тя също така силно подкрепя приемането на Украйна в Европейския съюз, като казва, че има „морален дълг“ да го направи.[45] През април 2022 г. предупреждава за цената на потенциален „мир на всяка цена“ с Русия.

След нейната оставка на 14 юли 2022 г. вторият кабинет на Калас полага клетва на 18 юли. Новото правителство е коалиция от три партии – Реформаторската партия, Социалдемократическата партия и Isamaa. Предишното й правителство изгубва парламентарното си мнозинство, след като Центристката партия напусна коалицията.

Като министър-председател Калас изгражда репутацията си като лидер в усилията за подкрепа на Украйна по време на руската инвазия, доставяйки повече военно оборудване на Украйна като дял от брутния вътрешен продукт на глава от населението, отколкото всяка друга страна в света.[46] През септември 2022 г., в контекста на план на три други граничещи нации за ограничаване на руските туристи, казва, че пътуването до Европейския съюз е „привилегия, а не човешко право“ и добавя, че е „неприемливо гражданите на държавата-агресор да могат свободно да пътуват в ЕС, докато в същото време хора в Украйна са измъчвани и убивани“. Тя отхвърля всяко мирно споразумение, което би отстъпило част от украинската територия на Русия.

През март 2023 г. Калас води Реформаторската партия до решителната победа на парламентарните избори, увеличавайки броя на местата на партията в парламента.[47][48][49] След изборния резултат Калас договаря коалиционно правителство с „Естония 200“ и Социалдемократическата партия, а третият й кабинет полага клетва на 17 април.[50][51][52][53] През юни 2023 г. правителството приема законопроект за легализиране на еднополовите бракове и осиновяване на деца в Естония. Законопроектът влиза в сила на 1 януари 2024 г. и прави Естония първата прибалтийска държава и страна, окупирана в миналото от Съветския съюз, в която еднополовите двойки имат равни права с хетеросексуалните.[54][55][56][57]

Калас заклеймява действията на Хамас по време на войната между Израел и Хамас през 2023 г. и изразява подкрепата си за Израел и правото ѝ на самоотбрана, но добавя, че Израел трябва да упражнява това право „по начин, който пази невинните животи и се придържа към нормите на международното право.“ Отбелязва, че конфликтът в Близкия изток „е от полза за онези, които се стремят да отвлекат вниманието на свободния свят от подкрепата му за Украйна“.[58]

Скандалът със Stark Logistics и Metaprint

[редактиране | редактиране на кода]

През август 2023 г. медиите разпространяват информация, че съпругът на Калас, Арво Халик, има дял от близо 1/4 в транспортната компания Stark Logistics, която е продължила да работи в Русия след руската инвазия в Украйна, на фона на призивите на Калас към естонските компании да спрат всякакви операции в Русия.[59][60][61][62][63][64] Компанията е генерирала приблизително 1,5 млн. евро приходи от бизнеса си в Русия от началото на инвазията.[65]

По-късно Калас признава за дела на съпруга си в компанията, но отрича неправомерни действия от своя страна или от страна на съпруга си и заявява, че бизнесът на компанията в Русия се е свеждал до помощ за естонски клиент, идентифициран от естонските медии като компанията Metaprint, да прекрати производството си в Русия, добавяйки, че "нито едно евро, долар или рубла " не е похарчено в Русия като част от дейността.[66][67][68]

Stark Logistics подкрепя твърдението ѝ и декларира, че дейността ѝ не е нарушила естонското законодателство, тъй като правителството на Калас е наложило забрана само за държавни компании да работят с Русия.[66][69] Според естонски медии Metaprint е продала стоки на стойност 17 млн. евро на Русия между началото на инвазията през февруари 2022 г. и ноември 2022 г.[68][70][71] Бизнес партньорът на Халик Марти Лемендик по-късно признава пред естонските медии, че компанията е продала стоки на стойност над 32 млн. долара на руския пазар между февруари 2022 г. и август 2023 г.[72] Освен това компанията си е сътрудничила със санкционирани лица, като Сергей Колесников.[73][74] Впоследствие Халик заявява, че ще продаде акциите си в Stark Logistics.[65]

Танел Кийк от опозиционната Центристка партия отбеляза, че „скандалът е навредил сериозно на репутацията на естонската държава“, докато президентът на Естония Алар Карис изразява тревога от това, че вижда „доверието в естонската държава в отношенията й с съюзници е поставено под въпрос“ и се опасява, че „създава прецедент за бъдещето и засяга репутацията на естонската демокрация“.[75][76] Две проучвания на общественото мнение, проведени от Norstat и Turu-uuringute AS, показват, че повечето от анкетираните смятат, че Калас трябва да подаде оставка поради скандала (57% от респондентите в едното и 69% – във второто).[77][65] През септември 2023 г. Калас отстоява отказа си да подаде оставка, наричайки спора „лов на вещици“ от политически опоненти.[78]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Между 2002 и 2006 г. Калас е омъжена за Румет Лейгер. В продължение на няколко години живее с бившия естонски политик и бизнесмен Таави Вескимяги (министър на финансите на страната в периода 2003–2005 г.), от когото има един син. През 2018 г. се омъжва за банкера и инвеститор Арво Халик, който има две деца от предишна връзка.[79][80][81]

Освен родния си естонски, владее английски, руски и френски език.[82]

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Европейска награда за политическа култура от Фондация Ханс Рингиер (2022)[83]
  • „Голям кръст“ на Ордена на звездата на Румъния (2021)[84]
  • „Член 2-ри клас“ на Ордена на княз Ярослав Мъдри ( Украйна, 24 април 2023 г.)[85]

Други дейности

[редактиране | редактиране на кода]

От 2020 г. Калас е член на настоятелството на Friends of Europe и на Европейския съвет за външни отношения,[86] както и на консултативния съвет на Икономическия форум на жените[87]. Ментор е на Европейската либерална младеж, посланик на „Еразъм“ за млади предприемачи в Европейския парламент, член e на Групата на любителите на библиотеките на Европейския парламент (MEP Library Lovers), на Европейския интернет форум, на разширения борд на Европейския форум за възобновяеми енергийни източници, на Global Young Leaders, на Women Political Leaders и евродепутат-посланик на Европейската мрежа за обучение по предприемачество.[88]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Search for a party member // Посетен на 18 март 2022 г.
  2. ↑ Bazail-Eimil, Eric. Estonian PM Kaja Kallas open to being next NATO chief // POLITICO. Посетен на 2023-11-15. (на английски)
  3. ↑ Dobush, Grace. Digital Savvy Estonia Is Set to Get Its First Female Prime Minister // Fortune. Посетен на 7 March 2019.
  4. ↑ а б Even further from Russia: what is known about the new head of the Estonian government, Europeeska Pravda, 26 January 2021
  5. ↑ Lääne Elu. Siim Kallas: eliidi raputamine on õige eesmärk. (in Estonian). Retrieved 2 February 2021.
  6. ↑ Eesti Ekspress. Siim Kallas: "'Minu vanaema oli lätlane? Väga huvitav!"'. (in Estonian). Retrieved 3 February 2021.
  7. ↑ Tambur, Silver. Estonian candidates for the European Parliament: Kaja Kallas (Reform Party) // Estonian World. Посетен на 6 April 2021.
  8. ↑ Kaja Kallas // Посетен на 4 March 2019.
  9. ↑ Deloy, Corinne. Victory for the centre-right opposition (ER) in the general elections in Estonia // The Foundation Robert Schuman. Посетен на 7 March 2019.
  10. ↑ а б в Biography // Архивиран от оригинала на 2016-06-16. Посетен на 2023-12-03.
  11. ↑ MEP. 4 aastat Euroopa Parlamendis. Goodreads. Посетен на 8 March 2019. (на естонски)
  12. ↑ а б 8th parliamentary term, European Parliament // European Parliament. Посетен на 4 March 2019.
  13. ↑ Members – DAI // digitalagendaintergroup.eu.
  14. ↑ Intergroups at the European Parliament
  15. ↑ European Youth Forum // youthforum.org. Архивиран от оригинала на 2016-05-04. Посетен на 18 April 2016.
  16. ↑ Kallas, Kaja. Opinion on the proposal for a regulation of the European Parliament and of the Council concerning the respect for private life and the protection of personal data in electronic communications and repealing Directive 2002/58/EC (Regulation on Privacy and Electronic Communications) // Committee on Industry, Research and Energy. Посетен на 6 March 2019.
  17. ↑ Procedure File: 2015/2103 (INL); Legislative Observatory; European Parliament // European Parliament. Посетен на 4 March 2019.
  18. ↑ Procedure File: 2014/2158 (INI); Legislative Observatory; European Parliament // European Parliament. Посетен на 4 March 2019.
  19. ↑ Opinion of the Committee on the Internal Market and Consumer Protection for the Committee on Industry, Research and Energyon Delivering a New Deal for Energy Consumers // European Parliament.
  20. ↑ Procedure File: 2013/0432 (COD); Legislative Observatory; European Parliament // European Parliament. Посетен на 4 March 2019.
  21. ↑ Procedure File: 2015/2147 (INI); Legislative Observatory; European Parliament // European Parliament. Посетен на 4 March 2019.
  22. ↑ European Young Leaders (EYL40) programme – Call for Nominations for the Class of 2018 // Erasmus Mundus Association. Архивиран от оригинала на 2021-02-05. Посетен на 15 July 2022.
  23. ↑ Hankewitz, Sten. Politico lists Estonia's Kaja Kallas as one of the most influential MEPs // Estonian World. Посетен на 6 April 2021.
  24. ↑ Hankewitz, Sten. Estonian MEP Kaja Kallas named as one of the most powerful women in Brussels // Estonian World. Посетен на 6 April 2021.
  25. ↑ Estland bekommt erstmals eine Regierungschefin // Tagesschau. Посетен на 6 March 2023. (на немски)
  26. ↑ Pevkur not to run for Reform lead again, Kallas not announcing yet // ERR. Посетен на 22 December 2017.
  27. ↑ Kaja Kallas to run for Reform Party chair // ERR. Посетен на 22 December 2017.
  28. ↑ Estonia's struggling Reform Party picks first female leader // The Sydney Morning Herald. Посетен на 6 April 2021.
  29. ↑ Estonia general election: Opposition party beats Centre rivals // BBC News, 5 March 2019. Архивиран от оригинала на 4 March 2019. Посетен на 4 March 2019.
  30. ↑ Virki, Tarmo. Three Estonian parties, including far-right EKRE, agree on coalition plan // Reuters. Посетен на 6 April 2021.
  31. ↑ Kaja Kallas re-elected leader of Reform Party in Estonia // Alliance of Liberals and Democrats for Europe. Посетен на 6 April 2021.
  32. ↑ Estonian World.
  33. ↑ Vaino, Robert. Entrepreneurs waiting for quick aid, long-term decisions in energy crisis // ERR.ee. Посетен на 1 February 2022.
  34. ↑ Kallaste, Kristjan. Kallas: Energy market should operate without us needing to help people // Err. 6 January 2022. Архивиран от оригинала на 1 February 2022. Посетен на 1 February 2022.
  35. ↑ Vaino, Roberta. Feature: What does the future hold for Estonia's coalition? // Err. 24 January 2022. Посетен на 1 February 2022.
  36. ↑ а б Prime Minister Kaja Kallas made a political statement before the Riigikogu in connection with the situation on the electricity market // Riigikogu. Посетен на 1 February 2022.
  37. ↑ Wright, Helen. Support falling for Kaja Kallas as prime minister // Err. 26 January 2022. Посетен на 1 February 2022.
  38. ↑ Wintour, Patrick. 'Putin only understands strength': Estonian PM on Ukraine tensions // The Guardian. Посетен на 1 February 2022.
  39. ↑ Transcript: World Stage: Crisis in Ukraine with Estonia Prime Minister Kaja Kallas // The Washington Post. 1 February 2022. Архивиран от оригинала на 2 February 2022. Посетен на 1 February 2022.
  40. ↑ Whyte, Andrew. First batch of Estonia-donated Javelin missiles arrive in Ukraine // Err. 18 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  41. ↑ Wright, Helen. Kallas: Recognition of Ukraine's breakaway republics a 'serious escalation' // Err. 22 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  42. ↑ Whyte, Andrew. Samost ja Aaspõllu: Kallas has steered successful course in crisis so far // Err. 22 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  43. ↑ Mäekivi, Mirjam. PM survey: Kallas still most popular, Ratas gaining // Err. 8 December 2022. Посетен на 29 December 2022.
  44. ↑ (на британски английски)
  45. ↑ (на английски)
  46. ↑ {{{title}}}
  47. ↑ Reform takes comfortable lead after e-votes counted // Eesti Rahvusringhääling. Посетен на 5 March 2023. (на английски)
  48. ↑ Tanner, Jari. PM Kaja Kallas' Reform Party set to win in Estonia vote // Associated Press. Посетен на 5 March 2023. (на английски)
  49. ↑ Valimised 2023 // Eesti Rahvusringhääling. Архивиран от оригинала на 6 March 2023. Посетен на 6 March 2023.
  50. ↑ New coalition aims to sign agreement on April 10 // Eesti Rahvusringhääling. Посетен на 2023-04-08. (на английски)
  51. ↑ Ots, Mait. New government to take office likely in the second half of April // Eesti Rahvusringhääling. Посетен на 2023-04-08. (на английски)
  52. ↑ Reform, Eesti 200 and SDE sign coalition agreement // Eesti Rahvusringhääling. Посетен на 2023-04-10. (на английски)
  53. ↑ ERR. Reformierakonna, Eesti 200 ja Sotsiaaldemokraatide valitsus astus ametisse // ERR. Посетен на 2023-04-17. (на естонски)
  54. ↑ Estonian government approves draft same-sex marriage act // ERR News. Посетен на 2023-06-06. (на английски)
  55. ↑ Hääletustulemused 22.05.2023 / 23:42 // Riigikogu. Посетен на 2023-06-06. (на естонски)
  56. ↑ Ajalooline otsus: Eesti seadustas samasooliste abielu // ERR News. Посетен на 2023-06-20. (на естонски)
  57. ↑ Съвет на Европа. Европейска конвенция за правата на човека. Нашите права. Право на брак // coe.int. Посетен на 2023-12-03. Всеки има право да сключва брак и да създава семейство. Упражняването на това право е тясно свързано с правото на зачитане на личния и семейния живот, защитено от член 8.
  58. ↑ Estonia to send humanitarian, medical aid to Israel and Palestine // Eesti Rahvusringhääling. 2 November 2023.
  59. ↑ Milne, Richard. Financial Times: Estonian PM Kaja Kallas urged to clarify husband's Russian business ties // Financial Times. 24 August 2023. Посетен на 25 August 2023.
  60. ↑ Turmoil hits Estonian Prime Minister Kallas over husband's Russia ties // Euronews. Посетен на 25 August 2023.
  61. ↑ Company part-owned by Estonian PM's husband continues deliveries to Russia // ERR. Посетен на 25 August 2023.
  62. ↑ Kaja Kallas faces more heat amid probe of husband's Russia business ties // Politico. Посетен на 29 August 2023.
  63. ↑ Musaddique, Shafi. Estonia PM under pressure over husband's alleged Russia business links // The Guardian. 28 August 2023. Посетен на 28 August 2023.
  64. ↑ EPL: Metaprint on sõja ajal müünud Venemaale 17 miljoni dollari eest kaupa // Eesti Päevaleht. Посетен на 28 August 2023.
  65. ↑ а б в Sytas, Andrius. Estonia PM Kallas under pressure to quit over husband's Russia ties // Reuters. 25 August 2023. Посетен на 25 August 2023.
  66. ↑ а б Estonia Leader Has 'Nothing to Hide' on Spouse's Russia Activity // Bloomberg. 24 August 2023. Посетен на 25 August 2023.
  67. ↑ ERR, ERR News, ERR |. Postimees and EPL: Kaja Kallas, resign // ERR. Посетен на 2023-08-25. (на английски)
  68. ↑ а б Musaddique, Shafi. Estonia PM under pressure over husband's alleged Russia business links // The Guardian. 28 August 2023. Посетен на 28 August 2023.
  69. ↑ Company part-owned by Estonian PM's husband continues deliveries to Russia // ERR. Посетен на 30 August 2023.
  70. ↑ EPL: Metaprint on sõja ajal müünud Venemaale 17 miljoni dollari eest kaupa // Eesti Päevaleht. Посетен на 28 August 2023.
  71. ↑ Gallery: Estonian PM Kaja Kallas' visit to AS Metaprint in January 2022 // Eesti Päevaleht. Посетен на 29 August 2023.
  72. ↑ Estonian PM Kaja Kallas faces calls to resign over husband's business ties to Russia // El Pais. Посетен на 9 September 2023.
  73. ↑ Polish-sanctioned Russian cooperated with PM Kallas' husband: Estonian daily // Telewizja Polska. Архивиран от оригинала на 2023-08-31. Посетен на 30 August 2023.
  74. ↑ EPL: Metaprint's client Russian oligarch under sanctions in Ukraine, Poland // ERR. Посетен на 29 August 2023.
  75. ↑ Estonie : la première ministre, Kaja Kallas, déstabilisée par les liens de son mari avec la Russie // Le Monde.fr. Le Monde, 29 August 2023. Посетен на 29 August 2023.
  76. ↑ President Karis on PM Kallas' scandal: Doing business with Russia calls Estonia's credibility into question // Estonian World. Посетен на 29 August 2023.
  77. ↑ Estonia's pro-Ukrainian PM faces pressure to quit over husband's indirect Russian business links // ABC News. Посетен на 25 August 2023.
  78. ↑ Musaddique, Shafi. 'Witch-hunt': Estonian prime minister defends husband's Russian business links // The Guardian. 2023-09-13. Посетен на 2023-09-13.
  79. ↑ Kaua hoitud saladus: Kaja Kallas on kihlatud investeerimispankuriga // Elu24. Посетен на 29 March 2021. (на естонски)
  80. ↑ EESTI EKSPRESSI SUUR LUGU | Kaja Kallast ootab ees jaht peaministri kohale, võlgades Reformierakonna päästmine ja abiellumine // Eesti Ekspress. Посетен на 29 March 2021.
  81. ↑ Kaja Kallas // valitsus.ee. Посетен на 27 January 2021.
  82. ↑ Kõne üritusel "La Journée de la Femme Digitale" // Kaja Kallas. Посетен на 1 December 2022.
  83. ↑ Estonian PM Kaja Kallas awarded European Prize for Political Culture // ERR. 9 August 2022. Посетен на 12 October 2022.
  84. ↑ Decrete de decorare semnate de Președintele României, domnul Klaus Iohannis // Посетен на 12 October 2022. (на румънски)
  85. ↑ Zelenskyy presents Order of Prince Yaroslav the Wise II degree to Estonian PM // Посетен на 25 April 2023. (на английски)
  86. ↑ The ECFR Council // ecfr.eu. Посетен на 26 January 2021.
  87. ↑ Advisory Board Members // Women Economic Forum. Посетен на 26 January 2021.
  88. ↑ Organisatsioonid // Kaja Kallas. Посетен на 26 January 2021.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кая_Калас&oldid=12282739“.