Клас Олденбург
| Клас Олденбург Claes Oldenburg | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Етнос | Шведи[1] |
| Учил в | Йейлски университет |
| Награди | Уолф награди за изкуства (1989) |
| Кариера в изкуството | |
| Направление | Попарт[2] |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | oldenburgvanbruggen.com |
| Клас Олденбург в Общомедия | |
Клас Олденбург (на шведски: Claes Oldenburg) е американски скулптор от шведски произход. Представител на стила попарт.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Клас Олденбург е роденна 28 януари 1929 г. в Стокхолм в семейството на Йоста Олденбург[3] и съпругата му Зигрид Елизабет, по баща Линдфорс.[4]Баща му е шведски дипломат, изпратен в Ню Йорк през 1936 г. и вкрайна сметка назначен за генерален консул на Швеция в Чикаго, където Олденбург израства, учейки в Латинското училище.[5] Следва литература и история в Йейлския университет от 1946 до 1950 г., а след това в Института по изкуствата в Чикаго до 1954 г.
Получава американско гражданство през 1953 г. Живее основно в Ню Йорк и Чикаго.
През 1960-те години участва в т.нар. хепънинги. Първата му съпруга (1960–1970) Пати Муха[6] (Патриша Мучински)[7], която шие много от ранните му меки скулптури, е постоянен участник в неговите хепънинги. Неговият нахален, често хумористичен подход към изкуството влиза в остро противоречие с преобладаващата чувствителност, според която по своята същност изкуството се занимава с „дълбоки“ изрази или идеи.
По-късно започва да създава мащабни скулптурни обекти с утилитарно предназначение. Първоначално тези произведения са смятани за вид провокации, но днес се възприемат като естествено допълнение на градската среда. Така например пред рекламната агенция Chiat\Day в Лос Анджелис поставя гигантски черен бинокъл с големина на сграда – съвместен проект с Франк Гери от 1991 г.[8] На площада пред железопътната гара в Милано е издигната гигантска игла с конец, излизащ от земята, като другият край на конеца е на противоположната страна на площада под формата на възел. През 2001 г. Олденбург и ван Брюген създават Dropped Cone, огромна обърната фунийка със сладолед на върха на търговски център в Кьолн, Германия[9].
През 1985 г. във Венеция представя Il Corso del Coltello. Инсталацията включва Knife Ship (Кораб с ножове), гигантски швейцарски армейски нож, оборудван с гребла; за пърформанс корабът е спуснат на вода пред Арсенала в опит да съчетае изкуството, архитектурата и театъра. Корабът с ножове пътува из музеи в Америка и Европа между 1986 и 1988 г.[10]
През 1989 г. на Олденбург е присъдена наградата „Волф“ в областта на изкуството, а през 1995 г. наградата „Ролф Шок“ – национален медал на САЩ в областта на изкуството.
Умира на 18 юли 2022 г.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
От 1977 г. е женен за скулпторката Коси ван Бруген (1942-2009). Повечето от творбите си след 1977 г. прави съвместно с нея.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
„Летящи кегли“ от Клас Олденбург и съпругата му Коси ван Бруген, Айндховен, Нидерландия -
„Гигантски билярдни топки“ (1977) от Клас Олденбург и Коси ван Бруген, Мюнстер, Германия -
„Градински маркуч“, Фрайбург, Баден-Вюртемберг, Германия -
„Винтоарка“, Ротердам, Нидерландия -
„Извор“ 2006, Коси ван Бруген и Клас Олденбург, Сеул, Южна Корея -
„Бутилка писмо“, Мидълзбро, Северен Йоркшър, Англия -
„Изпусната фунийка“ 2001, Клас Олденбург и Коси ван Бруген, Кьолн, Германия -
„Обърната яка и вратовръзка“ на Вестендщрасе 1, Франкфурт на Майн, Германия
.jpg)
_2962.jpg)
За него[редактиране | редактиране на кода]
- De Chiaro, Tommaso. Claes Oldenburg e l'iconografia del banale, Roma, Edicoop, 1980.
- Haskell, Barbara. Claes Oldenburg, Pasadena, CA: Pasadena Art Museum, 1971.
- Höchdorfer, Achim, Claes Oldenburg: The Sixties, Prestel: USA, 2012 ISBN 3-7913-5205-9
- Johnson, Ellen H. Claes Oldenburg, Penguin Books (Harmondsworth, Middlesex, England; Baltimore, Maryland, USA; Ringwood, Victoria, Australia), 1971.
- Valentin, Eric, Claes Oldenburg, Coosje van Bruggen. Le grotesque contre le sacré, Paris, collection Art et artistes, Gallimard, 2009. ISBN 978-2-07-078627-5
- Valentin, Eric, Claes Oldenburg et Coosje van Bruggen. La sculpture comme subversion de l'architecture (1981–1997), Dijon, collection Inflexion, Les Presses du réel, 2012 ISBN 978-2-84066-450-5
Филм[редактиране | редактиране на кода]
- Gerald Fox, Claes Oldenburg, документален филм, 53 мин., Arthaus Musik GmbH 2008 (1996) ISBN 978-3-939873-25-9
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ vocab.getty.edu
- ↑ biography/Claes-Oldenburg
- ↑ Gosta Oldenburg; Retired Diplomat, 98 // The New York Times. April 1, 1992. Посетен на April 29, 2014.
- ↑ Biografía y obras: Oldenburg, Claes // Guggenheim Bilbao. 10 May 2012. Архивиран от оригинала на 2022-07-18. Посетен на 2022-07-18.
- ↑ Claes Oldenburg, Encyclopaedia Britannica.
- ↑ Andrew Russeth, Six Feet of the 1960s and ’70s: Patty Mucha—Once Mrs. Oldenburg—on Her Archives and New Memoir, Observer, January 16, 2012.
- ↑ Guide to the The Patty Mucha Papers, 1949 - 2016 MSS.342, Fales Library and Special Collections, New York, NY 10012.
- ↑ "Giant Binoculars" (1991) by Claes Oldenburg and Coosje van Bruggen // publicartinpublicplaces.info. Посетен на July 19, 2022.
- ↑ Dropped Cone // Oldenburgvanbruggen.com. Архивиран от оригинала на 2022-07-21. Посетен на 2022-07-19.
- ↑ Биография на Клас Олденбург в сайта на Музея Гугенхайм
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
