Клеменция фон Церинген
| Клеменция фон Церинген | |
 Гробът на Клеменция фон Церинген | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1173 г.
|
| Погребана | Франция |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Церинги, Велфи, Савойска династия |
| Баща | Конрад I (Церинген) |
| Братя/сестри | Адалберт I Рудолф фон Церинген Бертхолд IV |
| Съпруг | Хайнрих Лъв (1150) Хумберт III Савойски (1164)[1] |
| Деца | Гертруда |
| Клеменция фон Церинген в Общомедия | |
Клеменция фон Церинген (на немски: Clementia von Zähringen, † пр. 1167) от род Церинги е херцогиня на Саксония (1147 – 1162) и на Бавария (1156 – 1162) като първата съпруга от 1147 до 1162 г. на Хайнрих Лъв, херцог Саксония и на Бавария и графиня на Савоя (1162 – 1164).
Тя е дъщеря на Конрад (1090 – 1152), херцог на Церинген, и графиня Клеменца от Намюр († 1158), дъщеря на Готфрид I, граф на Намюр и на Ермезинда I Люксембургска.[2]
Клеменция се омъжва през 1147 г. за херцог Хайнрих Лъв (1129 – 1195) от фамилията Велфи. Бракът е политически. С него тя има три деца:[3]
- Хайнрих, умира млад
- Гертруда от Бавария (1155 – 1197), омъжва се 1166 г. за херцог Фридрих IV от Швабия, и 1777 г. за Кнуд VI, от 1170 г. крал на Дания
- Рихенза (1157 – 1167), умира млада; като дете е сгодена за Кнуд VI, престолонаследника на Дания, син на крал Валдемар I.
През 1150/1151 г. по време на отсъствието на нейния съпруг тя е регентка на Саксония и започва поход против Кесините и Зирзипаните, за да помага на съюзника си Никлот, княза на Абодритите.
Император Фридрих I Барбароса се бори против този брак заради близката им родственост и през 1162 г. успява да ги разведе.
Клеменция се омъжва втори път през 1162 г. за граф Хумберт III Савойски (1120 – 1189). С него тя има три дъщери:[4]
- София (1165 – 1202), омъжва се за Ацо VI д’Есте (1170 – 1212), маркиз на Ферара (Дом Есте)
- Алиция или Аделхайд (1166 – 1174), сгодена 1172 г. за Джон Безземни от Англия
- Елеонора (1167 – 1204), омъжва се 1197 г. за Бонифаций I († 1207), маркграф на Монферат и крал на Солун.
През 1168 г. Хайнрих Лъв се жени за Матилда Плантагенет.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hans Prutz, Clementia. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 321.
- Eduard Heyck: Geschichte der Herzöge von Zähringen, 1980 (Nachdr. d. Ausg. Freiburg i.Br. 1891 – 92), S. 321
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 265.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Clemence von Zähringen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
|
