Константин Арабаджиев
| Константин Арабаджиев |
Константин Тодоров Арабаджиев е първият български учител във Варна.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Арбанаси през 1837 г. Учи в търновско училище и учителства осем години в Търновско. Изпратен е от П. Р. Славейков за учител в град Варна по настояване на хаджи Стамат Сидеров, двамата братя Сава и Никола Георгиевич, хаджи Рали Мавридов от Варненската българска община.[1] Като пристига във Варна, Арабаджиев среща съпротивата на митрополит Порфирий и местните гърци и гагаузи срещу отварянето на българско училище, поради което е разследван от османската власт за връзки с руското консулство.[2] В крайна сметка първото българско училище във Варна се установява на 19 август 1860 под наем в къщата на Балтаджи Пейко на Ченгене пазар. Посещава се от 25 момчета и 15 момичета. Училищният печат носи надпис: „Българска училищна община. Съгласие, дързост и успех. 1860“.[3] Арабаджиев учителства в него три години, след което е въведена ланкастерска метода и за главен учител е доведен Сава Доброплодни.
Арабаджиев престава да бъде учител, работи шест месеца като писар във варненската търговска банка „Звезда“, а след това се занимава с търговия. След Освобождението постъпва на държавна служба като ковчежник, на която остава до до 1893 г.[2]
Константин Арабаджиев се пенсионира и заживява в Търново.[3] През май 1911 г. посещава отново Варна по повод 50-годишнината от основаването на българското училище.[4] На 16 януари 1912 г. К. Арабаджиев дарява средства на новопостроеното варненско училище, именувано в негова чест.[5]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Данни за дейността на Константин Арабаджиев във варненската преса – 1895 – 1940 гг.
- Спомени на първия български учител К. Т. Арабаджиев. – Известия на Народния музей – Варна – 01/01/1911, стр. 27
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- ОУ „Константин Арабаджиев“ – Варна
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История @ oukonstantinarabadjiev.com - Посетен на 1 януари 2024 г.
- ↑ а б Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1911, No. 1, 27 стр
- ↑ а б Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - Т. 1 (1907) - стр.24
- ↑ Свободен глас - дигитално копие - 14/05/1911, No. 16, стр.3
- ↑ Търговски фар - дигитално копие - 04/02/1912, No. 332, 3 стр.
