Направо към съдържанието

Константин Думба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Думба
Konstantin Dumba
Роден
Починал
6 януари 1947 г. (90 г.)
Константин Думба в Общомедия

Константин Теодор Думба (на немски: Konstantin Theodor Dumba, на гръцки: Κωνσταντίνος Θεοδώρου Δούμπας) е австро-гръцки дипломат и пацифист.

Роден е на 17 юни 1856 година във Виена. Син е на гръцко-австрийския предприемач Теодорос Думбас. Племенник е на Николаус Думба. След като учи и получава докторат във Виенския университет, той постъпва на австрийска дипломатическа служба през 1879 година.

Веднага след повишаването му в съветник по легация категория I (4 декември 1895), на 10 декември 1895 г. е прехвърлен в австро-унгарското посолство в Париж, където поема поста от посланик граф Хайнрих фон Лютцов. От 1903 до 1905 г. Думба служи като посланик в Белград. Следва четиригодишно назначение в Министерството на външните работи във Виена (до 1909 г.) и по-дълга мисия като посланик в Швеция, продължила до 1912 г.[1]

От 4 март 1913 до 4 ноември 1915 г. Думба служи като наследник на Ладислав Хенгелмюлер фон Хенгерварс като австро-унгарски посланик в Съединените американски щати и се оказва последния такъв. В края на 1915 г., почти година след избухването на Първата световна война, Думба, заедно с германските дипломати Франц фон Папен и Карл Бой-Ед, е обявен за персона нон грата от американското правителство по подозрение в шпионаж и саботаж и експулсиран от страната („Афера Думба“).[2] Искал е пари от Виена за финансиране на стачки в американските фабрики за боеприпаси.[3] Поради споразумение между американското правителство и британците му е позволено да премине безпрепятствено британската морска блокада на европейския континент и да се върне в родината си.

След пенсионирането си става президент на Австрийската лига на нациите (Österreichischen Völkerbundliga) през 1917 година.

Умира на 6 януари 1947 година в Боденсдорф, община Щайндорф ам Осиахер-Зе, Каринтия.

  • Zehn Jahre Völkerbund, 1930.
  • Dreibund- und Entente-Politik in der Alten und Neuen Welt, 1931.
  • Austria-Hungary and the War, New York 1915. (zusammen mit Albert Apponyi, Ladislaus Hengelmüller von Hengervár und Alexander Nuber)
  • Memoirs of a Diplomat, 1932.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михалис Думбас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стерьос Думбас
(1793 – 1870)
 
Теодорос Думбас
 
Николаос Думбас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Думбас
 
Николаус Думба
(1830 – 1900)
 
 
 
Теодорос Думбас
(1818 – 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Думба
(1856 – 1947)
 
Георгиос Думбас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоанис Думбас
(1881 – 1966)
 
 
 
 
 
 
  • Literatur von und über Konstantin Dumba im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
  • Zeitungsartikel über Konstantin Dumba in der Pressemappe 20. Jahrhundert der ZBW – Leibniz-Informationszentrum Wirtschaft.
  • Eintrag zu Konstantin Dumba im Austria-Forum (im AEIOU-Österreich-Lexikon)
  1. Heinrich Lützow: Im diplomatischen Dienst der K. U. K. Monarchie. Memoiren, 1971, S. 300.
  2. Václav Horčička: Die Dumba- (Archibald-) Affäre und ihr Einfluss auf die österreichisch-ungarisch – amerikanischen Beziehungen. Prague Papers on History of International Relations, 2004, S. 139–157
  3. profil (Zeitschrift) 36/2013, S. 41.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Konstantin Dumba в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​