Николаус Думба
| Николаус Думба Nikolaus Dumba | |
| австрийски индустриалец и политик | |
 Николаус Думба. Портрет от Хайнрих фон Ангели | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Виена, Австрия |
| Семейство | |
| Баща | Стерьос Думбас |
| Николаус Думба в Общомедия | |
Николаус Думба (на гръцки: Νικόλαος Δούμπας, на немски: Nikolaus Dumba) е австрийски индустриалец и либерален политик от гръцки-арумънски произход.[1] Покровител на изкуствата и музиката.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 24 юли 1830 във Виена в семейството на Мария Курти и Стерьос Думбас (1783 – 28 януари 1870 [2]). Баща му е имигрант от Влашка Блаца, влашко село в Македония, тогава в Османската империя, днес в Северна Гърция, който през 1817 г. се установява във Виена като търговец.
Николаус посещава Академичната гимназия във Виена. Завършва Атинския университет.[3] Прекарва революционните години 1847 – 1848 с брат си Михаил в резиденцията на австрийския посланик Антон фон Прокеш-Остен в Атина. През 1852 г. пътува до Египет с пътешественика Александър Циглер.
Обучен е за търговска кариера и поема от братовчед си Теодорос Думбас работилница за памучна прежда в Татендорф (Долна Австрия). Тогава има приблизително 180 служители и скоро се превръща във високодоходно предприятие. Състоянието, което печели от търговията с памук, му позволява да построи днешния „Пале Думба“ (Palais Dumba, „Дворец Думба“) през 1865 г., създаден във виенски неоренесансов стил от известните архитекти Йохан Романо фон Рингс и Август Швенденвайн фон Лонауберг. Финансовата база му позволява да се насочи към своите интереси.
Избран е рицар, назначен е в законодателната власт, където е много активен. От 1870 до 1896 г. е член на Парламента на провинцията (Landtag), където работи във Финансовия комитет и Комитета за бедните, като понякога действа като заместник на председателя. През 1885 г. кайзерът го назначава в, Горната камара на Императорския съвет на Австрия (Herrenhaus).
През 1863 г. Думба се жени за Мари Мано, която произхожда от гръцко банково семейство в Будапеща, имат дъщеря Ирен (1864 – 1920). Племенникът му Константин Думба е последният посланик на Австро-Унгария в САЩ.
Умира на 23 март 1900 г. в Будапеща.
Благодетел[редактиране | редактиране на кода]
Меценат[редактиране | редактиране на кода]
Близък приятел е на Ханс Макарт, Густав Климт и Карл Кундман и е меценат на съвременното изкуство. Подпомага издигането на няколко паметника на известни композитори от миналото. Вицепрезидент е на Дружеството на приятелите на музиката.
Думба оставя 50 000 гулдена на Виенското хорово мъжко общество, за да освободи членовете от финансови проблеми. В замяна той поисква „от време на време в църква да се изпълнява хорово произведение в моя памет“ и „парите никога да не се използват за сграда“. И до днес Немската литургия на Франц Шуберт често се пее в негова чест.[4]
В завещанието си дарява над 200 оригинални ръкописи от Шуберт на град Виена. Те формират основата на сегашната най-голяма колекция от музикални партитури във Виенската библиотека
Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на посещение в Атина със съпругата си Анна отпуска помощ на Атинския университет за довършване на интериора на сградата. В град Сяр, близо до родния град на баща му, основава сиропиталище и допринася за изграждането на професионално училище под егидата на своя приятел Георгиос Аверов.
Избрани отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Орден на Желязната корона, втори клас
- Рицарски кръст на Ордена на Франц Йосиф
- Командирски кръст, първи клас, на Ордена на короната (Румъния)
В негова памет на 28 март 1900 г. виенската Künstlergasse (Алея на художника) е преименувана на Dumbastraße, с гласуване от Виенския градски съвет.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ John Tzafettas, Elvira Konecny. Nikolaus Dumba (1830 – 1900): A dazzling figure in imperial Vienna. ISBN 978-1910714201
- ↑ Constantin von Wurzbach. Dumba, Nikolaus. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 24. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1872, p. 395 // literature.at.
- ↑ Νικόλαος Σ. Δούμπας (1826-1900) // Δημοσια Κεντρικη Βιβλιοθηκη Σερρων. serrelib.gr. Архивиран от оригинала на 2017-10-08. Посетен на 2021-04-14.
- ↑ Wiener Männergesang-Verein: 150 Jahre Wiener Männergesang-Verein 1843 – 1993. Festschrift, Wien 1993
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Dumba, Nicolaus. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL), Vol. 1, Austrian Academy of Sciences, Vienna 1957, p. 203
- Felix Czeike: Historisches Lexikon Wien. Verlag Kremayr & Scheriau, Wien 1993, ISBN|3-218-00544-2 (volume 2), p.|107.
- Nina Riedl-Riedenstein. Dumba, Nicolaus, Elvira Konecny: Die Familie Dumba und ihre Bedeutung für Wien und Österreich, ISBN 3-85369-650-3
- Herwig Würtz: Nicolaus Dumba, Portrait eines Mäzens. Die Schubert-Sammlung der Stadt Wien
- TAR (Music Magazine): O DOUMPAS NIKOLAOS (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-04-14 в Wayback Machine.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Михалис Думбас | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стерьос Думбас (1793 – 1870) | Теодорос Думбас | Николаос Думбас | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Думбас | Николаус Думба (1830 – 1900) | Теодорос Думбас (1818 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Думба (1856 – 1947) | Георгиос Думбас | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йоанис Думбас (1881 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikolaus Dumba в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
