Изолиния
Контурната линия, наричана още изолиния, е крива свързваща точки с едни и същи конкретни стойности представяща функция на две променливи. Представката изо- (на старогръцки: ισος) означава равно, еднакво, подобно.[1]
Терминът се използва в различни области, като чрез изобразяване на характерните особености на едно явление обуславяно от две променливи, нагледно и образно в една равнина се показва връзката между тези величини. Пример за това е топографската карта или нейния по-елементарен вариант – контурната карта за учебни цели. Там се използват контурни линии за ситуацията върху земната повърхост и хоризонталите (наричани понякога височинни линии), съединяващи точки с еднаква височина като показват падини и хълмове както и стръмност на склонове.
Освен в картографията изолиниите се използват и за документиране на редица скаларни физични величини или отделни компоненти от векторни величини. С това се изобразяват структурата на някакво явление или процес като например атмосферно налягане, диаграма на излъчване и напрегнатостта на електромагнитното поле на радио или телевизионен предавател, при научни изследвания и др. Всяка от науките използващи подобно графично изобразяване използва свой специфичен термин за използваните контурни линии с представката изо- и термин отразяващ характера на изобразената величина (например: изотерма, изохора, изобара, изоглоса и т.н.).
Градиентът на функцията винаги е перпендикулярен на контурните линии. Когато контурните линии се сгъстяват градиента се увеличава (промяната е по-голяма).
| Название | Етимология | Характеризуемо явление |
|---|---|---|
| Изоанти | ántos – цвят, цъфтеж | Едновременен цъфтеж на растения |
| Изоатми | atmós – па̀ра, изпарение | Еднаква изпаряемост за единица време |
| Изобази | básis – ход, движение | Еднаква величина на положителни (изонабази) и отрицателни (изокатабази) тектонски движевия |
| Изобари | báros – тежест, тегло | Еднакво атмосферно налягане |
| Изобати | báthos – дълбочина | Еднаква дълбочина на водоеми |
| изобронти | bronté – гръм | Еднакво число дни с гръмотевици |
| Изогалини | háls – сол | Еднаква соленост на водоеми |
| Изоглоси | glõssa – език, реч | Еднакви езикови явления |
| Изогони | gõnia – ъгъл | Еднаква посока на вятъра |
| Изоклини | klinõ – накланям | Еднакво магнитно склонение |
| Изоколи | kólos – счупен | Еднакви изкривявания при картографските проекции |
| Изомери | merós – част | Химически съединения, еднакви по състав и молекулна маса, но различни по строеж и свойства |
| Изонефи | néphos – облак | Еднаква облачност |
| Изопахити | pachýs – дебел, масивен | Еднаква мощност на геоложки наслаги |
| Изопори | póros – ход, проход | Еднакви многогодишни изменения на земния магнетизъм |
| Изорахии | rhachia – прибой, морска вълна | Еднаква височина на морските приливи |
| Изосеисти | seistós – колебания | Еднаква интензивност на земетресения |
| Изотаки (изокриони) | téko – разтапям | Еднакъв срок на разтапяне на морския лед |
| Изотахи | táchos – скорост, бързина | Еднаква скорост на морски течения |
| Изотерми | thérme – топлина | Еднаква температура на въздуха |
| Изотермобати | thérme, báthos – топлина и дълбочина | Еднаква температура на водата във водоемите в дълбочина |
| Изофази | Еднакви фази на слънчеви или лунни затъмнения | |
| Изохиети | hietós – дъжд | Еднакво количество валежи за определен период |
| изохиони | chión – сняг, снежна покривка | Еднаква дълбочина на водоеми |
| Изохипси | hýpsos – височина | Еднаква надморска височина |
| Изохрони | chrónos – време | Еднакво време на настъпване на някакво явление |
| Хидроизобати | báthos – дълбочина | Еднаква дълбочина на подземните води спрямо земната повърхност |
| Хидроизопези | piézo – налягане, напор | Еднакъв напор на артезиански води |
| Хидроизохипси | hýpsos – височина | Еднаква височина на подземните води спрямо морското равнище |