Коста Червениванов
| Коста Червениванов | |
| български революционер | |
| Роден |
1889 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Костадин (Коста) Иванов Червениванов (изписване до 1945 година: Коста Червенъ-Ивановъ) е български македоно-одрински опълченец, деец на Кукушкото благотворително братство в София.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1889 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция.[1] Произхожда от будния род Червениванови, по-големият му брат Гоце Червениванов е революционер, участник в сборната чета на Кръстьо Асенов.[2]
В 1912 година се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение, в четата на Гоце Междуречки.[3]
След Междусъюзническата война живее в София, участва в организацията на кукушките бежанци Кукушко благотворително братство „Свети Георги“. През януари 1924 година е избран в ръководството като помощник-секретар.[4] Името му е сред дарителите.[5]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| (Иван?) Червениванов | Георги Червениванов | Мария Червениванова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Червениванов (1863 – 1939) | Христо Червениванов (1857 – ?) | Теньо Червениванов (1870 – 1947) | Иван Червениванов (около 1855 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любен Червениванов | Карл Червениванов | Кочо Червениванов | Асен Червениванов (1885 – 1977) | Катерина Станишева (1882 – ?) | Крум Станишев (1881 – ?) | Рада Червениванова | Мария Червениванова | Гоце Червениванов (1878 – ?) | Костадин Червениванов (1889 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДАА, фонд 246К, оп. 10, а.е. 374, л. 35 гръб и 36. В екзархийската книга от края на 1906 или началото на 1907 г. е записан като 17-годишен ученик; баща Иван Червен Иванов, майка Катерина, братя Гоце (21) и Кирил (20), сестри Магдалина и Любица.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
- ↑ Протокол № 1, 20 януари 1924 г. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 6.
- ↑ Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Свети Георги“ – София. I (1). 24 май 1924. с. 15.
