Лада Галина
| Лада Галина | |
| българска писателка | |
| Родена | Ганка Славова Габровска
8 февруари 1934 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Работила | редактор, драматург |
| Литература | |
| Жанрове | роман, разказ, пиеса, пътепис, сценарий, приказка |
| Семейство | |
| Съпруг | Ефрем Каранфилов |
| Деца | Ефрем Ефремов |
Ла̀да Га̀лина е литературен псевдоним на българската писателка Ганка Славова Габровска-Каранфилова. Съпруга на писателя Ефрем Каранфилов.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 8 февруари 1934 г. в Бургас. Учи в родния си град и в Димитровград. През 1958 г. завършва специалност Славянска филология на Софийския държавен университет.
Започва да печата през 1950 г. във в. „Народна младеж“ и „Литературен фронт“.[1]
Работи в „Димитровградска правда“ по време на строителството на Химкомбината. в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. Редактор е във вестник „Септемврийче“, списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.[1] Драматург в Държавния сатиричен театър. Работи и в литературната редакция на Българското национално радио. Издава над 40 книги и е сценарист на два игрални филма.[2]
Пиесата ѝ „Топлите камъни“ е играна в Театъра на въоръжените сили.[1]
През 1987 г. взима участие в Международната писателска програма на Университета на Айова.[3]
През последните години от живота си живее в САЩ. За Съединените щати заминава през 1996 г. Работи в книжарница от веригата „Барнс енд Нобъл“ в Бирмингам. През 2002 г. Лада Галина е поканена от Боян Кулов, Теодора Гълъбова и Юлия Димитрова да стане съосновател на българско училище във Вашингтон – Българския учебен и културен център „Св. Климент Охридски“.[2] Преподава в училището повече от десет години.[1]
През 2002 г. се акредитира като български журналист в Белия дом, кореспондент на вестник „Дневник“.[1]
През 2012 г. е удостоена с годишната награда на Центъра на българската общност във Вашингтон за значим принос за запазване на българския език и култура сред българската общност.[4]
Умира след усложнения от инсулт на 81-годишна възраст през 2015 г. в болница във Вашингтон.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Романи
- „Цветът на изворите“ (1966)
- „Кристали“ (1973)
- „Пръстенът“ (1977)
- „Искам да ти разкажа“ (1981)
- „Митологии“ (1995)
- Сборници с разкази и новели
- „Момчето пораснало“ (1958)
- „Другият бряг на залива“ (1963)
- „Аерогара“ (1966)
- „Майска сесия“ (1968)
- „Шосето не е космос“ (1971)
- „Есен в дъбовите гори“ (1979)
- „Огънят гори“ (1979)
- Публицистика
- „Най-хубавият миг“. Очерци [за строителите на Димитровград] (1957)
- „Лиля“. Биографичен разказ за Лиляна Димитрова. За средна училищна възраст (1961)
- „Лиляна“. Художествено-документална повест за Лиляна Димитрова (1972, 1984)
- „Мечтата не е простреляна. Чилийски дневник - 73“. Социогр. очерк (1974)
- „Какво хубаво време за труд“. Публицистика (1982)
- „От Балкана до Сиера Невада. Срещи с Испания“. Публицистика (1986)
- „Американски писатели“ (1992)
- Пътеписи
- „Ехо от Андите. Пътеписи за Перу, Еквадор и Колумбия“ (1977)
- „Високите звезди на Киргизия“ [Пътепис за Киргизката ССР] (1978)
- Пиеси
- „Топлите камъни. Кристали. Сантяго - хотел „Карера“ (1974)
Филмография (сценарист)
[редактиране | редактиране на кода]- Дядо Божиловата надежда (1978)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Родена Лада Галина (1934 – 2015) // Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.
- ↑ а б В САЩ почина Лада Галина, Eurochicago.com, 5 април 2015
- ↑ Lada Galina // International Writing Program. University of Iowa.
- ↑ Почина писателката Лада Галина (1934-2015) // Литературен свят.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Лада Галина в НАБИС – Националния каталог на академичните библиотеки в България
- Приказки за деца от Лада Галина в Моята библиотека[неработеща препратка]
- Лада Галина получаваше в България пенсия $1, в-к Стандарт, 20 април 2003
- Лада Галина в очите на Георги Марков и неговите репортажи, Моята библиотека
|
