Лайденски университет
Лайденски университет | |
Universiteit Leiden Academia Lugduno-Batava | |
Общ изглед към основния кампус на Лайденския университет | |
Девиз | Libertatis Praesidium (Бастион на свободата) |
---|---|
Основан | 8 февруари 1575 г. |
Вид | обществен |
Финансиране | €652 млн. (2019) |
Ректор | Карел Щолкер |
Преподаватели | 1352[1] |
Администрация | 6700 |
Студенти | 29 542 (2019)[2] |
Местоположение | Лайден, Южна Холандия, Нидерландия |
Цветове | Лайденско синьо |
Членство | Coimbra group, Europaeum, Лига на европейските изследователски университети |
Сайт | www.universiteitleiden.nl |
Лайденски университет в Общомедия |
Лайденският университет (на нидерландски: Universiteit Leiden) е обществен университет в Лайден, Нидерландия. Основан е през 1575 година. Университетът е най-старият в Нидерландия и един от най-старите действащи в света. Той е член на Coimbra group, Europaeum и Лигата на европейските изследователски университети, организации включващи най-престижните и добри университети в Европа. С една от най-големите колекции в Европа, библиотеката на Лайден е един от най-мощните гравитационни центрове на знанието от 16 век насам. Историята гласи, че след защитата на Лайден и извоюването на независимост от краля на Испания и Папата, Вилхелм Орански се допитал до съгражданите си дали да намали таксите за следващите десет години или да се построи университет. В резултат на взетото решение Лайденският университет става първият в Нидерландия.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Библиотека на Лайденския университет
-
„Академигебоув“, най-старата сграда на Лайденския университет
-
„Гравенщеен“
-
Обсерватория на Лайденския университет
-
Медицински център на Лайденския университет, Изследователска сграда
-
Медицински център на Лайденския университет, Образователна сграда
-
Кралски нидерландски институт за югоизточноазиатски и карибски изследвания в Лайден
-
Училище по право „Камерлинг“
Възпитаници
[редактиране | редактиране на кода]- Хуго Гроций (1583 – 1645), юрист
- Андреас Грифиус (1616 – 1664), поет и драматург
- Кристиан Хюйгенс (1629 – 1695), физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината
- Пол-Анри Дитрих Холбах (1723 – 1789), писател, учен и философ-материалист
- Николай Озерецковски (1750 – 1827), естественик и пътешественик
- Хуго де Фриз (1848 – 1935), ботаник
- Мартинус Бейеринк (1851 – 1931), микробиолог и ботаник
- Роберт ван Хюлик (1910 – 1967), китаист, дипломат и писател
- Пол Верховен (р. 1938), режисьор, сценарист и филмов продуцент
- Яп де Хоп Схефер (р. 1948), дипломат и 11-и генерален секретар на НАТО
- Армин ван Бюрен (р. 1976), музикант, транс DJ
Преподаватели
[редактиране | редактиране на кода]- Хендрик Лоренц (1853 – 1928), физик, изследвал електромагнитното излъчване и работил върху математическото му описание, носител на Нобелова награда за физика (1902)
- Вилем Ейнтховен (1860 – 1927), лекар и физиолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина (1924)
- Йохан Хьойзинха (1872 – 1945), нидерландски филолог, историк и културолог.
- Алберт Айнщайн (1879 – 1955), физик, мислител, писател.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ De Universiteit in een oogopslag, сайт на Лайденския университет, януари 2016 ((nl))
- ↑ Feiten en cijfers, сайт на Лайденския университет, януари 2016 ((nl))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|