Ламбро Поповски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ламбро Поповски
български революционер
Роден

Ламбро Поповски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ламбро Поповски е роден в костурското село Косинец, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО, участва в убийството на патриаршисткия свещеник в Смърдеш и оглавява канал за пренос на оръжие от Гърция за вътрешността на Македония. На 7 март 1903 година Спирос Спиромилиос организира засада край тесалийското село Кувелци и залавя 33-ма преносвачи на оръжие от ВМОРО, които заедно с водача си Ламбро Поповски са осъдени на каторга в Гърция[1].

Ламбро Поповски е освободен в началото на 1912 година и заминава за България, където се среща с Васил Чекаларов[2]. По време на Балканската война Ламбро Поповски посреща и подпомага Костурската съединена чета на Васил Чекаларов, Христо Силянов и Иван Попов в Костурско. Христо Силянов определя Ламбро Поповски като:

влиятелен комитаджия и виден българин[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.335-336.]
  2. Чекаларов, Васил. „Дневник 1901-1903 г.“, ИК „Синева“ София, 2001 г., стр. 305.
  3. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., Костурско благотворително братство — София, 1920, в: ХРИСТО СИЛЯНОВ, съставител Михаил Неделчев, Български писател, София, 1984, стр.449-450, 462-468.