Лев Шестов
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Лев Шестов Лев Исаакович Шестов | |
| руски философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 19 ноември 1938 г.
|
| Погребан | Булон Биянкур, Франция |
| Учил в | Императорски Московски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Школа | Християнски екзистенциализъм |
| Интереси | Теология |
| Лев Шестов в Общомедия | |
Лев Шестов (руски: Лев Исаакович Шестов, известен и като Леон Шестов, Иегуда Лейб Шварцман) е руски философ. Роден в богато еврейско семейство, първоначалните му търсения го насочват към марксизма и утопичния социализъм. Под влияние на Достоевски той се отказва от тези идеи, като развива своя оригинална философия в рамките на т.нар. Lebensphilosophie, с ясна християнска ориентираност и оригинален почерк.
Самобитните философски дирения на Шестов клонят към екзистенциализъм, а текстовете му притежават отчетлива фрагментарност и търсене на парадоксалното. Ранните произведения на Шестов са философски поглед върху текстовете на руски писатели, като Достоевски и Чехов. Представително произведение е книгата от 1905 г. Апофеоз беспочвенности (опыт адогматического мышления), която предизвиква бурни дискусии в руските интелектуални среди.
След емиграцията във Франция е повлиян от идеите на Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер, пише върху философските идеи на Сьорен Киркегор и Бенедикт Спиноза.
По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Шекспир и неговият критик Брандес (1898)
- Достоевски и Ницше (1903)
- Властта на ключовете (1923)
- На везните на Йов (1929)
- Киркегор и екзистенциалната философия (1939).
- Атина и Йерусалим (1951)
- Само с вяра (1966)
|
