Лудовико Карачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лудовико Карачи
Ludovico Carracci
италиански художник
Портрет на Лудовико Карачи
Портрет на Лудовико Карачи
Роден
Починал
13 ноември 1619 г. (64 г.)
СтилМаниеризъм
Просперо Фонтана
Лудовико Карачи в Общомедия

Лудовико Карачи, (на италиански: Ludovico Carracci), (Болоня, 21 април 1555Болоня, 13 ноември 1619) е италиански, бароков художник, братовчед на братята художници Агостино и Анибале Карачи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Болоня през 1555 г., Лудовико Карачи изучава изобразително изкуство при художника маниерист Просперо Фонтана. Пътува до Флоренция, Парма, Мантуа, Венеция, за да се запознае с други майстори на четката и усъвършенства своята техника. Той предпочита религиозната живопис.

Преди да се запише в Сдружението на художниците през 1584 г., Лудовико рисува картините „Мистичният брак на Света Екатерина“ (сега в частна колекция), „Свети Винсент в преклонение пред Дева Мария и Младенеца“ (сега в Кредито Романьоло, Болоня) и „Свети Франциск в преклонение пред Разпятието“, съхранена в Капитолийската картинна галерия в Рим. В тези творби на художника, се забелязва влиянието на Пармиджанино.

В произведенията му „Благовещение“ от 1585 г. (сега в Националната художествена галерия в Болоня) и „Видението на Свети Франциск“ се забелязва влиянието на Бартоломео Чези и Федерико Барочи.

Датирана от 1587 г. е картината „Покръстване на св. Павел“, а от 1588 г. „Мадоната от Баргелини“, следващата е „Светото семейство със Свети Франциск“ от 1591 г.

Мистичният брак на Света Екатерина

Между 1590 и 1592 г. той работи с братовчедите си Агостино Карачи и Анибале Карачи върху стенописите на Палацо Магнани, Болоня с „История за основаването на Рим“. От същия период е творбата му „Бичуването на Христос“, съхранена сега в Дуе в музея на Чертоза, а от 1592 г. „Проповедта на баптиста“ съхранена в Националната художествена галерия в Болоня.

Между 1604 и 1605 в сътрудничество с учениците си той работи върху поредица от стенописи, в обителта на Сан Микеле в Боско (сега много повредена).

През 1607 и 1608 г. в Пиаченца рисува стенописите в Катедралата и в двореца на архиепископа.

През 1612 г. Мафео Барберини му възлага за своя параклис в църквата „Сант Андрея дела Вале“ в Рим, картината „Сан Себастиано хвърлен в канала“.

Картината „Разпятието и светите отци в Лимбо“ за църквата Санта Франческа Романа във Ферара, първоначално планирано за базиликата Сан Джорджо фуори ле Мура, Ферара, датира от 1614 година.

Лудовико Карачи умира в Болоня на 13 ноември 1619 година.

Картини на Лудовико Карачи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Andrea Emiliani (a cura di), Ludovico Carracci (Catalogo della Mostra tenutasi a Bologna nel 1993), Bologna, Nuova Alfa, 1993, ISBN 88-7779-373-2.
  • Alessandro Brogi, Ludovico Carracci: 1555-1619, 2 v., Ozzano Emilia, Tipoarte, 2001, ISBN non esistente.
  • Alessandro Brogi, Ludovico Carracci. Addenda, Bologna, Fondazione Federico Zeri, 2016, ISBN 978-88-940471-4-1.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ludovico Carracci в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​