Направо към съдържанието

Любери

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Люберите са членове на младежко движение, възникнало в руския град Люберци в края на 1970-те и съществувало до началото на 1990-те години в СССР.

Активно се занимават със спорт, основно културизъм и военно-приложни спортове – ръкопашен бой, бокс, бягане, плуване, скокове. Обявяват се за живот без наркотици, цигари и алкохол, активно се противопоставят на хипитата, пънкарите и метълистите[1].

Разцветът на движението е през 1980-те, а през 1990-те години затихва и в края на 20 век изчезва[2].

  • „Люберецкие перчатки“ – А. Барыкин
  • „Убивал меня любер Василий“ – Порт Артур
  • „Эй, брат Любер!“ – група „Гражданская оборона“, по стихове на Лищенко
  • „Убер-Любер“ – група „Объект насмешек“
  • „Люберцы“, „Клетки“ – Любэ
  • „Мама, я любера люблю“ – група „ДДТ“
  • „Бей Правой, Любер“ – група „Продлённого дня“
  • „Такие дела“ – Чиж & Co
  • „Люберцы“ – Рома Жиган
  • „Перемена погоды“, „Заебись“ – група „Гражданская Оборона“
  • „Оля любит…“ – група „КПП“
  • „Люберцы“ – Александр Дюмин
  • „Любер Иван Семёнов“ – група „Глубокий тыл“
  • „Любера“ – група „НИИ Косметики“и

Литература за люберите

[редактиране | редактиране на кода]

В повестта „Руска седморка“ от Эдуард Владимирович Тополь се описва нападение на любери, на рок-концерт в Подолск.

  1. Яковлев, Владимир. "Контора „люберов“". Огонёк 5 (1987): 20-21. (рус.)
  2. Андросов, А. А. „О специфике современной субкультуры молодежи.“ Культура. Духовность. Общество 15 (2014). (рус.)