Мануел Рохас

Мануел Рохас
Manuel Rojas
	Мануел Рохас Manuel Rojas
	Мануел Рохас, 1957 г.
Псевдоним	Педро Норте
Роден	8 януари 1896 г. Буенос Айрес, Аржентина
Починал	11 март 1973 г. (77 г.) Сантяго де Чиле, Чили
Професия	писател, журналист, поет
Националност	Чили
Активен период	1921 – 1973
Жанр	съвременен роман, пътепис, поезия
Награди	Национална награда за литература (1957)
	Повлиян от Хосе Доминго Гомес Рожас, анархизъм;
Съпруга	Мария Баеза (1928-1936); Валери Едуардс (1941-?); Джулиан Кларк (1962-1973)
Деца	Мария, Паз, Патрисио
Уебсайт	www.manuelrojas.cl Страница в IMDb
	Мануел Рохас в Общомедия

Мануел Рохас (на испански: Manuel Rojas) е чилийски журналист, поет и писател на произведения в жанра съвременен роман и пътепис.

Биография и творчество

Мануел Рохас Сеплуведа е роден на 8 януари 1896 г. в Буенос Айрес, Аржентина. През 1899 г. семейството му се завръща в Сантяго, но през 1903 г., след смъртта на баща му, майка му се завръща отново в Буенос Айрес. Там посещава училище до единайсетгодишна възраст. През 1908 г. се преместват в Росарио, а през 1910 г. в Мендоса. През 1912 г. решава да се върне сам в Чили. Минава през труден период като работи на най-различни временни места – бояджия, помощник-електротехник, селскостопански работник, хамалин, работник на Трансандската железопътна линия, нощен пазач, типограф, и актьор в малки пътуващи трупи.

Започва да си сътрудничи с анархистите и пише за техните издания „Протест“ в Буенос Айрес и „Битката“ в Сантяго. Арестуван е през 1913 г. по време на репресиите. През 1917 г. дебютира със сонета „El gusano“ в списанието на анархистите „Los Die“. Първата му стихосбирка „Poéticas“ е публикувана в Мендоса през 1921 г., първият му сборник с разкази „Hombres del Sur“ през 1926 г.

През 1928 г. започва работа като библиотекар на Националната библиотека на Чили и прави преводи за различни издатели. Същата година се жени за учителката и поетеса Мария Баеза, с която имат три деца – Мария, Паз и Патрисио. Тя умира през 1936 г.

Първият му роман „Лодки в залива“ е издаден през 1932 г. През 1936 г. поема ръководството на печатницата на Чилийския университет. През 1941 г. се жени за Валери Едуардс.

През 1951 г. е издаден литературния му шедьовър „Син на крадец“. Историята е за юношата Аницето Хевия, който е син на крадец. Той носи клеймото на бащиния си порок и се бори да запази човешкото си достойнство и да постигне обикновено човешко щастие. През 2002 г. романът е екранизиран във филма „Крадецът и съпругата му“ с участието на Ампаро Ногуера, Рамон Лао и Серхио Ернадес. Чрез този роман къса с чилийския литературен стил „креолизъм“ и въвежда теми с общочовешки перспективи.

През 1952 г. пътува за първи път до Куба и след това става преподавател по журналистика в Чилийския университет. През 1957 г. е удостоен с Националната награда за литература на Чили за творчеството си.

През 1962 г. пътува до Мексико, където живее една година, в Сиудад Хуарес се жени с третата си съпруга Джулиан Кларк, и пише „Преминаване през Мексико за един ден“. Четири години по-късно той обикаля Европа, посещава Испания, Португалия, Франция, Русия и Англия. През 1966 г. той заминава за Куба, първоначално като чилийски делегат на „Триконтиентната конференция“ заедно със Салвадор Алиенде, а след това участва в журито на литературния конкурс „Casa de las Américas“. От Куба той пътува до Европа и посещава Испания, Португалия, Италия, Франция, Англия, Чехословакия и Русия и се връща в Чили през САЩ. През 1969 г. е поканен в Израел, а през същата година публикува своите впечатления от тази страна в книгата „Пътуване до страната на пророците“. Пътува до Гърция и Испания.

По-късно става професор в Чилийския университет и изнася лекции по американска литература в него и в Съединените щати. Последният му роман „La oscura vida radiante“ е публикуван в Аржентина през 1971 г., а в Чили през 1982 г. поради забраната му от диктатурата на Пиночет.

Мануел Рохас умира на 11 март 1973 г. в Сантяго, Чили.

На него е именувана учредената през 2012 г. годишната „Иберо-американска литературна награда“ присъждана от международно жури.

Произведения

Самостоятелни романи и новели

Lanchas en la bahía (1932)
Лодки в залива, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1977), прев. Тодор Ценков
La ciudad de los Césares (1936)
Punta de rieles (1960)
Sombras contra el muro (1964)
La oscura vida radiante (1971)

Серия „Аницето Хевия“ (Aniceto Hevia)

Hijo de ladrón (1951)
Син на крадец, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Венцеслав Николов
Mejor que el vino (1958)
Sombras contra el muro (1964)

Разкази

Hombres del Sur (1926)
El Delincuente (1929)
El Bonete Maulino (1943)
Imágenes de infancia (1955)
El vaso de leche (1927)

Поезия

Poéticas (1921)
Tonada del transeúnte (1927)
Travesía (1934)
Desecha rosa (1954)

Пиеси

Población esperanza (1958) – с Исидора Агуар

Документалистика

De la poesía a la revolución (1938)
José Joaquin Vallejo (1942)
Chile:cinco navegantes y un astrónomo (1956)
Los costumbristas chilenos (1957)
El árbol siempre verde (1960)
Antología autobiográfica (1962)
Esencias del pais chileno (1963)
Historia Breve de la literatura chilena (1964)
Manual de literatura chilena (1964)
Pasé por México un dia (1965)
Viaje al país de los profetas (1969)
Justo Arteaga Alemparte (1974)

Екранизации

2002 Un ladrón y su mujer – по „Hijo de ladrón“

Източници

((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
((es)) Биография в официалния сайт на фондацията Архив на оригинала от 2018-12-21 в Wayback Machine.
((es)) Биография и библиография в „Escritores“
((es)) Биография в „Memoria Chilena”
((en)) Биография в „Encyclopædia Britannica”

Външни препратки

Официален сайт на Мануел Рохас (Фондация „Мануел Рохас“)
Мануел Рохас в Internet Movie Database
Произведения на Мануел Рохас в Моята библиотека