Маргарита Дренска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маргарита Дренска
българска езиковедка и преводачка
Родена
Починала
13 април 2024 г. (92 г.)

Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вВеликотърновски университет
Публикации„Португалско – български речник“ (1996)
„Българско – португалски речник“ (1996)
„Португалска граматика“ (2004)

Маргарита Владимирова Дренска е българска езиковедка и преводачка от португалски и испански на български и от български на испански и португалски, професор във Великотърновския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита Дренска е родена на 4 януари 1932 г. в Ставерци, Оряховско. Завършва испанска филология през 1966 г. в Софийския държавен университет. През 1984 г. защитава кандидатска (днес – докторска) дисертация на тема „Акустична и функционална характеристика на неударените орални гласни в португалския език и техните съответствия в системата на българския вокализъм“. Доцент (1989) и професор по романски езици във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1997).

Член на Съюза на преводачите в България.

Майка е на Владимир Сабоурин.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на орден „Инфант Дон Енрике“, Дамска степен на Република Португалия, 2002 г.
  • Носител на наградата на Министерството на културата на Република България за 2013 г.[1]

Библиография[2][редактиране | редактиране на кода]

Монографии

  • „Дифтонгите в португалския и българския език“. София: Светулка 44, 2008, 80 с.
  • „Личният инфинитив в португалския език“. София: Светулка 44, 2008, 240 с.
  • „Носовите гласни в португалския и българския език“, София: Светулка 44, 2014, 127 с.

Речници

  • „Португалско – български речник/ Dicionario Portugues-Bulgaro: A-Z“. София: Карина М, 1996.
  • „Българско – португалски речник/ Dicionario bulgaro-portugues“. София: Карина М, 1996.

Учебници

  • „Португалска функционално-комуникативна граматика за българи“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991.
  • „Португалска граматика“. София: Наука и изкуство, 2004 ISBN 954-02-0230-2

Преводи[3]

  • Ivan Vazov, Epopeya de los olvidados, Versión española de Margarita Drenska y Jesús Sabourín, Sofia, Sofia-Press, 1976
  • Peyo K. Yavorov, A los pies del Vitosha. Tragedia en cinco actos (traducción: Margarita Drenska y Jesús Sabourín), Centro de Propaganda e Información de la Unión Estatal „Teatro y Música“, Sofia, 1979.
  • Nikola Vaptsarov, Poesías, Sviat, Traducción a cargo de J. M. Matos, P. de Oraá, S. Boyadzhiev, M. Drenska y J. Sabourín, Sofía, Svyat, 1985.
  • Мария Тереза Майя Гонзалеш, „Луната на Жуана“, Превод от португалски Маргарита Дренска. София: Светулка 44, 1997.
  • Еса де Кейрош, „Семейство Майя“. Превод от португалски Маргарита Дренска. София: Светулка 44, 2005.
  • Еса де Кейрош, „Реликвата“. Превод от португалски Маргарита Дренска. София: Светулка 44, 2005.
  • Еса де Кейрош, „Братовчедът Базилиу“. Превод от португалски Маргарита Дренска. София: Светулка 44, 2006.
  • Еса де Кейрош, „Грехът на отец Амару“. Превод от португалски Маргарита Дренска. София: Светулка 44, 2007.
  • Жоржи Амаду, „Тиета от Агрести“. Превод от португалски Маргарита Дренска, София: Колибри, 2011.
  • Жузе Сарамагу, „Пътуването на слона“. Превод от португалски Маргарита Дренска, София: Колибри, 2011.
  • Фернау Мендеш Пинту, „Странстване“. Превод от португалски Маргарита Дренска, София: Светулка 44, 2012.
  • Мария Треза Майя Гонзалеш, „Писмата на Биатриш“. Превод от португалски Маргарита Дренска, София: Светулка 44, 2013.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]