Мария Михайловна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Михайловна
велика руска княгиня

Родена
Починала
19 ноември 1846 г. (21 г.)
Погребана„Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия

РелигияПравославна църква
Семейство
РодХолщайн-Готорп-Романов
БащаМихаил Павлович
МайкаЕлена Павловна
Братя/сестриЕкатерина Михайловна
Елизавета Михайловна
Мария Михайловна в Общомедия

Мария Михайловна (9 март 182519 ноември 1846) е велика руска княгиня – внучка на император Павел I.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Мария е родена на 9 март 1825 г. в Москва. Тя е най-голямото дете на великия княз Михаил Павлович – най-малкия син на император Павел I, и на великата княгиня Елена Павловна.

Като най-голяма дъщеря Мария получава високо образование под грижите на майка си. От баща си, който желаел да има син, когото да възпита във военното дело, Мария получава познания по различни военни дисциплини.

За разлика от сестрите си, Мария Михайловна се отличава с доста крехко здраве. Първи признаци на тежко заболяване великата княгиня получава на двадесет години. Остава неомъжена, въпреки че е била готвена за съпруга на принца на Баден. Умира във Виена на 19 ноември 1846 и е погребана в Петропавловския събор в Петербург. В нейна памет, както и в памет на сестра ѝ Елизавета, която умира през януари 1845 г., великата княгиня Елена Павловна открива в Петербург и Павловск приютите за деца Елизавета и Мария.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мария Михайловна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​