Мария Шнайдер
| Мария Шнайдер Maria Schneider | |
| френска актриса | |
 Мария Шнайдер (2001) | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 3 февруари 2011 г.
Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1969-2011 |
| Значими роли | „Последно танго в Париж“ |
| Семейство | |
| Партньор | Мария Пиа Алмадио |
| Уебсайт | |
| Мария Шнайдер в Общомедия | |
Мария Шнайдер (на френски: Maria Schneider) е френска актриса, най-известна с участието си във филма „Последно танго в Париж“.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мария е дъщеря на немската актриса от румънски произход Мари Кристин Шнайдер и на френския филмов актьор Даниел Желин. Майка ѝ я отглежда напълно сама, докато Мария не напуска дома на 15-годишна възраст и не заминава за Париж. Там тя прави първите си стъпки в киното с епизодични появи във филмите от 1970 година „Madly“ и „L'Arbre de Noël“.
Шнайдер постига международен успех с участието си в скандалния филм на Бернардо Бертолучи „Последно танго в Париж“, който разказва историята на овдовял американец, който се впуска в анонимна сексуална връзка с млада парижанка, която скоро ще се омъжи. Във филма тя си партнира с Марлон Брандо. Представянето на сексуално насилие, емоционална нестабилност и груб език се оказват неприемливи в много държави и филмът попада под цензурата или направо е забранен за показване. Самата Шнайдер добива особена популярност с неподправените си голи сцени в продукцията. Участието ѝ в „Последно танго в Париж“ оказва особено влияние върху бъдещите ѝ професионални начинания. Следващите роли, които Мария получава, са на предизвикателни и обаятелни млади жени, които не страдат от излишни предразсъдъци. Животът на Шнайдер е изпълнен с множество скандали, а скоро в медийното пространство тръгва слуха, че неин баща е Даниел Желин. По това време младата актриса не знае в действителност кой е баща ѝ.
През 1974 година Шнайдер публично обявява, че е бисексуална.
През 1976 година след поредица от ексцесии с наркотици и алкохол по време на снимките на „Калигула“ Шнайдер изпада в нервен срив и влиза в клиника, където по нейните думи има кратка афера със съквартирантката си. Престоят ѝ в клиниката не ѝ позволява да играе във филма „Двадесети век“ на Бертолучи, който според мнозина е щял да бъде преломен момент в кариерата на младата актриса.
През 1980 година животът ѝ се подобрява значително.
„Извадих голям късмет – Загубих много приятели заради наркотиците – но през 1980 година се запознах с човек, който ми помогна да ги откажа. Наричам този човек моят ангел и оттогава сме заедно. Няма да кажа дали е мъж или жена. Това е моята тайна градина. Искам да си остане в загадка.“[2] След завръщането си на големия екран Шнайдер се снима основно в нискобюджети продукции без особен успех. Между 1983 и 1989 година не се снима в нито един филм, а появите ѝ през последните двадесет години са спорадични, основно в телевизионни продукции.
Мария Шнайдер умира от рак на 3 февруари 2011 година в родния си град Париж. На погребението ѝ присъстват Клаудия Кардинале, Ален Делон, Бернард Блие, Андрея Ферел и други. Делон чете спомен за актрисата от Бриджит Бардо.[3]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1972 | Последно танго в Париж | Ultimo tango a Parigi | Джейни | Бернардо Бертолучи |
| 1975 | Професия: Репортер | Professione: reporter | Момичето | Микеланджело Антониони |
| 1991 | Осъждането | La Condanna | Селянка | Марко Белокио |
| 1996 | Джейн Еър | Jane Eyre | Берта | Франко Дзефирели |
| 2000 | Актьори | Les Acteurs | Себе си/Мари-Сесил Негре | Бертран Блие |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
