Мартин Уокър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартин Уокър
Martin Walker
Мартин Уокър, 2013 г.
Мартин Уокър, 2013 г.
Роден23 януари 1947 г. (77 г.)
Професияписател, журналист
Националност Шотландия,
 Великобритания
Активен период1971 -
Жанркриминален роман, трилър, исторически роман, документалистика
Известни творбипоредица „Брюно, началник на полицията“
СъпругаДжулия Уотсън
Деца2
Подпис
Уебсайтwww.brunochiefofpolice.com
Мартин Уокър в Общомедия

Мартин Уокър (на английски: Martin Walker) е британскижурналист и писател на произведения в жанра криминален роман, трилър, исторически роман и документалистика.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Алън Уокър е роден на 23 януари 1947 г. в Шотландия.[5] Завършва средното си образование в училището за момчета на окръг Хароу. Получава диплома по история с отличие в колежа Балиол на Оксфордския университет и следва международни отношения и икономика като стипендиант в Харвардския университет.[3][4]

След дипломирането си от 1971 г. работи като журналист в „Гардиън“, като заема различни позиции, включително шеф на бюро в Москва и Съединените щати, европейски редактор и помощник-редактор. Подава оставка през 1999 г. след 28 години във вестника. От 2000 г. е журналист към Юнайтед Прес Интернешънъл, като също е международен кореспондент. След пенсионирането си става почетен главен редактор на медията. Същевременно заема редица други длъжности, включително старши учен в Международния център за учени „Удроу Уилсън“ във Вашингтон, член на борда на директорите на Global Panel Foundation, старши директор на Съвета за глобална бизнес политика[1], и др. Той също така е сътрудник за становища на „Лос Анджелис Таймс“ и на списание „Европа“, както и е редовен коментатор в Си Ен Ен, „Инсайд Вашингтон“ и Националното радио.[2][3][4]

Заедно с работата си като журналист пише документална и художествена литература. Първата му документална книга „Националният фронт“ е издадена през 1977 г., и е за четвъртата по големина, крайно дясна, политическа партия в САЩ. Следват още негови документални книги за силата на пресата, студената война, емблематични личности като Горбачов и Клинтън.[1]

Първият му роман „Инфилтраторът“ е издаден през 1978 г. Става известен с историческия си роман „Пещерите на Перигор“, в който се преплитат събития от Втората световна война и Съпротивата областта Перигор (Дордон) в Южна Франция, и търсенето на изгубена пещера с рисунки от преди 17 000 години (подобно на пещерата Ласко).[1]

От 2008 г. започва издаването на неговата емблематична поредица криминални романи „Брюно, началник на полицията“. Действието в тях се развива в региона Перигор във Франция, където семейство Уокър има ваканционна къща.[1] Главен герой е нетрадиционният селски полицай Беноа „Брюно“ Куреж, страстен готвач и бивш войник, ранен по време на мироопазваща мисия на Балканите, който никога не носи служебния си пистолет и белезници, но има здравия нюх да открива и най-заплетените случаи на кражби, убийства и други престъпления. Първият роман от поредицата е номиниран за наградата „Бари“ за най-добър британски криминален роман.[3] През 2021 г. писателят е удостоен за поредицата с наградата „Шарбоние“, най-престижната награда на Федерацията на Алианс Франсез.[6]

Женен е за писателката на готварски книги и кулинария Джулия Уотсън, с която имат две дъщери.[3]

Мартин Уокър живее със семейството си във Вашингтон и в лятната вила в департамент Дордон.[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Infiltrator (1978)[1][2][3]
  • A Mercenary Calling (1980)
  • The Money Soldiers (1980)
  • The Caves of Perigord (2002)

Поредица „Брюно, началник на полицията“ (Bruno, Chief of Police)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Death in the Dordogne (2008) – издаден и като Bruno, Chief of Police[1][2][3]
  2. The Dark Vineyard (2009)
  3. Black Diamond (2010)
    Черен диамант, изд.: ИК „Бард“, София (2022), прев.
  4. The Crowded Grave (2011)
  5. The Devil's Cave (2012)
  6. The Resistance Man (2013)
  7. Children of War (2014) – издаден и като The Children Return / Death Undercover
  8. The Dying Season (2015) – издаден и като The Patriarch
  9. Fatal Pursuit (2016)
  10. Templars' Last Secret (2017)
  11. A Taste for Vengeance (2018)
  12. The Body in the Castle Well (2019)
  13. The Shooting at Chateau Rock (2020)
  14. The Coldest Case (2021)
  15. To Kill a Troubadour (2022)
  16. A Chateau Under Siege (2023)
други към поредицата
5.5. Bruno and the Carol Singers (2012) – издаден и като Bruno and le Pere Noel
7.5. A Market Tale (2014)
11.5. The Chocolate War (2018)
  • A Birthday Lunch (2019) – новела
  • Oystercatcher (2020) – новела
  • Bruno's Challenge & Other Dordogne Tales (2021) – разкази

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The National Front (1977)[1][2][3]
  • Daily Sketches (1978)
  • Powers of the Press (1983)
  • The Waking Giant: Soviet Union Under Gorbachev (1986)
  • Martin Walker's Russia (1989)
  • The Harper Independent Traveller (1990)
  • The Cold War and the Making of the Modern World (1993)
  • The Cold War: A History (1994) – награда за британска книга на годината[4]
  • Clinton: The President They Deserve (1996)
  • America Reborn: A Twentieth-Century Narrative in Twenty-Six Lives (2000)
  • Makers of the American Century (2001)
  • The Iraq War (2003)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
  4. ↑ а б в г ((en)) Биография в официалния сайт
  5. ↑ ((en)) Информация в Библиотеката на Конгреса на САЩ
  6. ↑ ((en)) Le Prix Charbonnier: Martin Walker, 2021 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Martin Walker (reporter) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Шотландия“         Портал „Шотландия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мартин_Уокър&oldid=11709943“.