Метаморфни шисти
Метаморфни шисти,[1] кристалинни шисти[1][2] – група метаморфни скали, отличаващи се с тънка слоеста структура с ориентирано разположение (шистозност) на минералите и наличието на редица минерали като слюди, кварц, фелдшпат и други силикати, а също така талк, графит, рудни минерали и други. По дефиниция метаморфните шисти се състоят от повече от 50% слоести и иглести минерали, редуващи се с кварц или фелдшпат, като обикновено кварцът преобладава по количество над фелдшпата. Най-често срещаната класификация на шистите е според техния минерален състав. В тези случаи най-често се използва доминиращият слоест скалообразуващ минерал. Примери са: мусковитов шист, биотитов шист, хлоритов шист и т.н. Понякога два или повече минерала могат да характеризират даден шист, а в други случаи определени минерали, индикативни за условията при които се е образувала метаморфната скала се използват (например: андалузитов шист, гранатов, или гранат-кианитов шист, и т.н.). Редица производни, целящи по-детайлно описание и подразделяне на описваните скали, са често срещани (гранат-съдържащ мусковит-биотитов шист).
Най-често срещаните в природата метаморфни шисти са продукт на метаморфизъм, наложен върху бивши седиментни скали, независимо от това дали скалата е претърпяла неколкократен метаморфизъм (полиметаморфна скала). При специфични условия на деформация и метаморфизъм е възможно кристалинни шисти да се образуват от магмени скали. Тези шисти се означават като ортошисти. Представката „орто“ се използва за характеризирането на метаморфни скали, образувани при метаморфизъм на магмени скали.
Видове
[редактиране | редактиране на кода]- Зелени шисти. Зелен на цвят метабазит с шистозна текстура, изграден от хлорит, кварц, епидот, актинолит. Образувани са при промяната на базични или среднобазични магмени скали при ниска температура и ниско налягане. Срещат се в Западна Средна гора, Родопите и Странджа. Използват се в строителството.
- Сини шисти. Тъмно лилавосив на цвят шистозен метабазит. Рядко в образци притежава син цвят. Цветът се дължи на натриев амфибол (глаукофан)Na2(Mg3Al2)Si8O22(OH)2
- Слюдени и кварц-слюдени шисти. В зависимост от състава на изходната скала и от условията на промяна се образуват различни метаморфни скали. При ниска температура се образуват шисти, изградени от кварц, албит, слюди, серпентин, хлорит и др. Те биват биотитови, мусковитови, двуслюдени, а ако в състава им участва като главен минерал калцит-калкошисти. При висока степен на метаморфизъм в състава им участват гранат кианит, андалузит и др. и се различават шисти с наименованието на тези минерали. За шистите е характерно субпаралелното подреждане на люспестите и плочестите минерали. Зърната са ясно видими. В България шисти се разкриват в Родопите, Рила, Пирин, Средна гора. Те се използват като строителен материал.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 1212.
- ↑ Петканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 2. К-П. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2000. ISBN 954-430-585-9. с. 267.
|