Направо към съдържанието

Мик Херон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мик Херон
Mick Herron
Мик Херон, 2018 г.
Мик Херон, 2018 г.
Роден11 юли 1963 г. (61 г.)
Професияписател, поет
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период2003 -
Жанртрилър, криминален роман, шпионски роман
Известни творбипоредица „Куци коне“
НаградиЗлатен кинжал

Повлиян от
Уебсайтwww.mickherron.com

Мик Херон (на английски: Mick Herron) е английски поет и писател на произведения в жанра трилър, криминален роман и шпионски роман.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Мик Херон е роден на 11 юли 1963 г. в Нюкасъл ъпон Тайн, Англия. Получава бакалавърска степен по английска филология от колежа Балиол на Оксфордския университет. След дипломирането си работи като заместник редактор в Лондон до 2017 г. Заедно с работата си започна да пише поезия, а след това и романи.[1][2][3][4][5]

Първият му роман Down Cemetery Road (Надолу по гробищния път) от поредицата „Оксфорд“ е издаден през 2003 г. Главни герои са: младата и омъжена Сара Тъкър, но недоволна от скучния си живот, смелата Зои Бьом, частен детектив, и други жители на Оксфорд, които разследват или са замесени в различни случаи на отвличания, убийства, и други престъпления.[1][2][3][4]

През 2010 г. е издаден първият му роман „Куци коне“ от едноименната поредица. Изпадналите заради провали в немилост агенти от британското разузнаване MI5 са изпращани в „Блатната къща“, където прекарват остатъка от кариерата си в рутинна работа, заради което ги наричат „куци коне“. Ривър Картрайт е такъв и прави безсмислени отчети на подслушани мобилни разговори, до момента когато млад мъж е отвлечен и похитителите му заплашват да излъчат обезглавяването му на живо в интернет. За Картрайт това е шанс да да изкупи вината си, но той открива, че нещата не са такива каквито изглеждат първоначално. Втората книга от поредицата Dead Lions (Мъртви лъвове) е издадена през 2013 г. и получава наградата „Златен кинжал“ на Асоциацията на писателите на криминални романи за най-добър роман на годината. Книгите от поредицата са издаден в над 20 страни по света. През 2022 г. поредицата е екранизирана в едноименния телевизионен сериал с участието на Джак Лоудън, Кристин Скот Томас и Гари Олдман.[1][2][3][4][5]

Негови разкази са публикувани в „Ellery Queen's Mystery Magazine“. Носител е на редица награди за криминалните си произведения.[1][3]

Мик Херон живее в Оксфорд.[1][4]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Reconstruction (2008)[1][3][4]
  • Nobody Walks (2015)
  • This is What Happened (2018)

Серия „Оксфордските разследвания“ (The Oxford Investigations)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Down Cemetery Road (2003)[1][2][4]
  2. The Last Voice You Hear (2004)
  3. Why We Die (2006)
  4. Smoke and Whispers (2009)

Серия „Куци коне“ (Slough House)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Slow Horses (2010)[1][2]
    Куци коне, изд.: „Сиела“, София (2022), прев. Коста Сивов
  2. Dead Lions (2013) – награда „Златен кинжал“ за най-добър криминален роман, награда „Пале Розенкранц“[3]
    Мъртви лъвове, изд.: „Сиела“, София (2022), прев. Коста Сивов
  3. Real Tigers (2016) – награда Last Laugh
  4. Spook Street (2017) – награда „Иън Флеминг”, награда Last Laugh
  5. London Rules (2018)
  6. Joe Country (2019)
  7. Slough House (2021)
  8. Bad Actors (2022)
новели към серията
  • The List (2015)
  • The Drop (2018)
  • The Catch (2020)
  • Standing By The Wall (2022)
  • All the Livelong Day (2013)[1]
  • Dolphin Junction (2021) – награда „Елъри Куин“
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mick Herron в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​