Мило Дор

Мило Дор
Milo Dor
	Мило Дор Milo Dor
Роден	17 март 1923 г. Будапеща, Унгария
Починал	5 декември 2005 г. (82 г.) Виена, Австрия
Професия	писател
Националност	Австрия
Жанр	роман, разказ
Награди	„Литературна награда на Виена“ (1977); „Награда Андреас Грифиус“ (1998)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Мило Дор в Общомедия

Мило Дор (на немски: Milo Dor) е австрийски писател от сръбски произход, преводач и литературен посредник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мило Дор – псевдоним на Милутин Дорословац – е роден в Будапеща в дома на хирург и притежателка на козметичен салон. Израства в Банат и по-късно в Белград, където учи в гимназия. Още като ученик става член на Комунистическия младежки съюз и прави опити да пише поезия на сърбохърватски език. През 1940 г. е изключен от училище, понеже организира ученическа стачка. През 1941 г. успява да положи матура като извънреден ученик.

Мило Дор взима активно участие в съпротивителното движение срещу немската окупация. През март 1942 г. е арестуван от белградската Специална полиция, подчинена на немското Гестапо, пратен е в затвора и в лагер, където е изтезаван. През 1943 г. немците го депортират във Виена като чуждестранен работник. През 1944 г. отново го арестуват и затварят.

След края на Втората световна война Мило Дор остава в Австрия. До 1949 г. следва театрознание и романистика във Виенския университет и същевременно работи като журналист с немски език. Получава подкрепа от Франц Теодор Чокор и Ерих Кестнер. От 1951 г. е член на свободното литературно сдружение Група 47.

Първият, документално разработен, роман на Мило Дор „Мъртъвци в отпуска“ (Tote auf Urlaub) от 1952 г. намира добър отзвук. Дор се издържа само от писане, затова е извънредно продуктивен – пише за радиото и телевизията, редактира сборници и неуморно превежда. Ето защо литературното му качество постепенно спада.

Мило Дор умира през 2005 г. от инфаркт и е погребан в почетен гроб във Виенското централно гробище.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Unterwegs, Erzählungen, 1947
Tote auf Urlaub, Roman, 1952
Und einer folgt dem andern, Kriminalroman, 1953 (mit Reinhard Federmann)
der unterirdische strom: träume in der mitte des jahrhunderts. ein versuch, 1953 (mit Reinhard Federmann)
Romeo und Julia in Wien, 1954 (mit Reinhard Federmann)
Führer durch Jugoslawien, Reiseführer, 1955 (unter dem Namen Alex Lutin)
Othello von Salerno, Roman, 1956 (mit Reinhard Federmann)
Nichts als Erinnerung, Roman, 1959^[1]
Die Frau auf dem Medaillon, Roman, 1959 (unter dem Namen Alexander Dormann)
Das Gesicht unseres Jahrhunderts, Bildband 1960 (mit Reinhard Federmann)
Salto mortale, Erzählungen, 1960
Internationale Zone, Roman, 1961 (mit Reinhard Federmann)
Die Abenteuer des Herrn Rafaeljan, Roman, (mit Reinhard Federmann)
Der politische Witz, 1964 (mit Reinhard Federmann)
Der Sohn des Wesirs. Märchen aus Jugoslawien, 1965
Ballade vom menschlichen Körper, 1966
Der galante Witz, 1966 (mit Reinhard Federmann)
Der groteske Witz, 1968 (mit Reinhard Federmann)
Die weiße Stadt, Roman, 1969
Menuett, Drama, 1971
Das Pferd auf dem Balkon, Jugendbuch, 1971
Alle meine Brüder, Roman, 1978
Die Raikow-Saga, Roman-Trilogie, 1979
- Tote auf Urlaub
- Nichts als Erinnerung
- Die weiße Stadt
Istrien, 1981 (mit Leo Zogmayer)
Meine Reisen nach Wien und andere Verirrungen, Erzählungen, 1981
Der letzte Sonntag. Bericht über das Attentat von Sarajewo, 1982
Die Leiche im Keller: Dokumente des Widerstands gegen Dr. Kurt Waldheim, 1988
Auf dem falschen Dampfer: Fragmente einer Autobiographie, 1988
Auf der Suche nach der größeren Heimat, Reisebeschreibungen, 1988
Ein schwerer Tag, 1989
Der Mann, der fliegen konnte, Erzählung, 1990
Fragen eines altmodischen Humanisten: Rede anlässlich der Verleihung des Ehrenpreises des österreichischen Buchhandels für Toleranz in Denken und Handeln, 1990
Leb wohl, Jugoslawien, 1993
Mitteleuropa, Mythos oder Wirklichkeit, 1996
Und wenn sie nicht gestorben sind ..., Politthriller, 1996 (mit Reinhard Federmann)
Wien, Juli 1999, eine Geschichte, 1997
Grenzüberschreitungen: Positionen eines kämpferischen Humanisten, 2003

Книги на Мило Дор са преведени на английски, френски, сръбски, нидерландски, датски, шведски.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Mitglied des Österreichischen PEN-Clubs und langjähriger Präsident der Interessengemeinschaft Österreichischer Autoren
1962: „Австрийска държавна награда за литература“
1972: „Награда Антон Вилдганс“
1977: „Литературна награда на Виена“
1980: „Австрийска награда за художествена литература“
1983: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst
1988: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
1989: Österreichischer Staatspreis für Verdienste um die Österreichische Kultur im Ausland
1990: „Почетна награда на австрийските книгоиздатели за толерантност в мислите и действията“
1998: „Награда Андреас Грифиус“
2001: Bruno-Kreisky-Preis für das politische Buch
2003: Großes Silbernes Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich
2004: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien^[2]
2006: Theodor-Kramer-Preis (posthum)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Общомедия има медийни файлове относно Мило Дор
((de)) Биографични данни за Мило Дор в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Мило Дор в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Мило Дор в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
((de)) Мило Дор в Perlentaucher
((de)) Мило Дор в Who's Who
((de)) Мило Дор в Die LYRIKwelt
((de)) Мило Дор в Personensuche
((en)) Мило Дор в Internet Movie Database

[1] Milo Dor: „Nichts als Erinnerung“

[2] Goldenes Ehrenzeichen für Milo Dor

[1]

[2]