Мило Дор

Мило Дор Milo Dor
Роден	17 март 1923 г. Будапеща, Унгария
Починал	5 декември 2005 г. Виена, Австрия
Професия	писател
Националност	Австрия
Жанр	роман, разказ
Награди	„Литературна награда на Виена“ (1977) „Награда Андреас Грифиус“ (1998)
Уебсайт	Страница в IMDb
Мило Дор в Общомедия

Мило Дор (на немски: Milo Dor) е австрийски писател от сръбски произход, преводач и литературен посредник.

Биография

Мило Дор – псевдоним на Милутин Дорословац – е роден в Будапеща в дома на хирург и притежателка на козметичен салон. Израства в Банат и по-късно в Белград, където учи в гимназия. Още като ученик става член на Комунистическия младежки съюз и прави опити да пише поезия на сърбохърватски език. През 1940 г. е изключен от училище, понеже организира ученическа стачка. През 1941 г. успява да положи матура като извънреден ученик.

Мило Дор взима активно участие в съпротивителното движение срещу немската окупация. През март 1942 г. е арестуван от белградската Специална полиция, подчинена на немското Гестапо, пратен е в затвора и в лагер, където е изтезаван. През 1943 г. немците го депортират във Виена като чуждестранен работник. През 1944 г. отново го арестуват и затварят.

След края на Втората световна война Мило Дор остава в Австрия. До 1949 г. следва театрознание и романистика във Виенския университет и същевременно работи като журналист с немски език. Получава подкрепа от Франц Теодор Чокор и Ерих Кестнер. От 1951 г. е член на свободното литературно сдружение Група 47.

Първият, документално разработен, роман на Мило Дор „Мъртъвци в отпуска“ (Tote auf Urlaub) от 1952 г. намира добър отзвук. Дор се издържа само от писане, затова е извънредно продуктивен – пише за радиото и телевизията, редактира сборници и неуморно превежда. Ето защо литературното му качество постепенно спада.

Мило Дор умира през 2005 г. от инфаркт и е погребан в почетен гроб във Виенското централно гробище.

Библиография

• Unterwegs, Erzählungen, 1947
• Tote auf Urlaub, Roman, 1952
• Und einer folgt dem andern, Kriminalroman, 1953 (mit Reinhard Federmann)
• der unterirdische strom: träume in der mitte des jahrhunderts. ein versuch, 1953 (mit Reinhard Federmann)
• Romeo und Julia in Wien, 1954 (mit Reinhard Federmann)
• Führer durch Jugoslawien, Reiseführer, 1955 (unter dem Namen Alex Lutin)
• Othello von Salerno, Roman, 1956 (mit Reinhard Federmann)
• Nichts als Erinnerung, Roman, 1959
• Die Frau auf dem Medaillon, Roman, 1959 (unter dem Namen Alexander Dormann)
• Das Gesicht unseres Jahrhunderts, Bildband 1960 (mit Reinhard Federmann)
• Salto mortale, Erzählungen, 1960
• Internationale Zone, Roman, 1961 (mit Reinhard Federmann)
• Die Abenteuer des Herrn Rafaeljan, Roman, (mit Reinhard Federmann)
• Der politische Witz, 1964 (mit Reinhard Federmann)
• Der Sohn des Wesirs. Märchen aus Jugoslawien, 1965
• Ballade vom menschlichen Körper, 1966
• Der galante Witz, 1966 (mit Reinhard Federmann)
• Der groteske Witz, 1968 (mit Reinhard Federmann)
• Die weiße Stadt, Roman, 1969
• Menuett, Drama, 1971
• Das Pferd auf dem Balkon, Jugendbuch, 1971
• Alle meine Brüder, Roman, 1978
• Die Raikow-Saga, Roman-Trilogie, 1979
  • Tote auf Urlaub
  • Nichts als Erinnerung
  • Die weiße Stadt
• Istrien, 1981 (mit Leo Zogmayer)
• Meine Reisen nach Wien und andere Verirrungen, Erzählungen, 1981
• Der letzte Sonntag. Bericht über das Attentat von Sarajewo, 1982
• Die Leiche im Keller: Dokumente des Widerstands gegen Dr. Kurt Waldheim, 1988
• Auf dem falschen Dampfer: Fragmente einer Autobiographie, 1988
• Auf der Suche nach der größeren Heimat, Reisebeschreibungen, 1988
• Ein schwerer Tag, 1989
• Der Mann, der fliegen konnte, Erzählung, 1990
• Fragen eines altmodischen Humanisten: Rede anlässlich der Verleihung des Ehrenpreises des österreichischen Buchhandels für Toleranz in Denken und Handeln, 1990
• Leb wohl, Jugoslawien, 1993
• Mitteleuropa, Mythos oder Wirklichkeit, 1996
• Und wenn sie nicht gestorben sind ..., Politthriller, 1996 (mit Reinhard Federmann)
• Wien, Juli 1999, eine Geschichte, 1997
• Grenzüberschreitungen: Positionen eines kämpferischen Humanisten, 2003

Книги на Мило Дор са преведени на английски, френски, сръбски, нидерландски, датски, шведски.

Награди и отличия

• Mitglied des Österreichischen PEN-Clubs und langjähriger Präsident der Interessengemeinschaft Österreichischer Autoren
• 1962: „Австрийска държавна награда за литература“
• 1972: „Награда Антон Вилдганс“
• 1977: „Литературна награда на Виена“
• 1980: „Австрийска награда за художествена литература“
• 1983: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst
• 1988: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
• 1989: Österreichischer Staatspreis für Verdienste um die Österreichische Kultur im Ausland
• 1990: „Почетна награда на австрийските книгоиздатели за толерантност в мислите и действията“
• 1998: „Награда Андреас Грифиус“
• 2001: Bruno-Kreisky-Preis für das politische Buch
• 2003: Großes Silbernes Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich
• 2004: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien
• 2006: Theodor-Kramer-Preis (posthum)

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Мило Дор
• ((de)) Биографични данни за Мило Дор в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Мило Дор в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Мило Дор в Немската дигитална библиотека
• ((de)) Мило Дор в Perlentaucher
• ((de)) Мило Дор в Who's Who
• ((de)) Мило Дор в Die LYRIKwelt
• ((de)) Мило Дор в Personensuche
• ((en)) Мило Дор в Internet Movie Database