Митко Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Митко Димитров
български състезател и треньор по волейбол
Роден
Починал

Митко Илиев Димитров е български национален състезател и треньор по волейбол. Играл на поста нападател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Стара Загора на 25 януари 1920 г. в семейството на учител. Започва да се занимава с волейбол като ученик в 5 клас.

През 1938 година става юнкер във военното училище в София и влиза в училищния отбор. След завършването си служи в Стара Загора, където е спортен организатор на 12-и пехотен балкански полк и треньор и капитан на Локомотив (Стара Загора). По време на Втората световна война е командир на рота. След войната е треньор по футбол и волейбол в Локомотив.

През 1947 г. преминава в столичния Чавдар.

През 1948 и 1949 г. печели републиканските титли със Септември при ЦДВ.

През 1951 г. завършва треньорска школа във ВУФ (сега НСА)

Поема треньорския пост на Септември от Констадин Шопов и остава начело на ЦСКА до 1956 г., когато е привлечен в Ударник. В този клуб е треньор на изтъкнатите ни волейболисти Панайот Пондалов, Тодор Пиперков, Никола Лечев.

През 1960 г. става треньор на Женския национален отбор.

През 1967 г. поема Спартак, а след обединението с Левски – и отбора на Левски-Спартак.

През 1976 г. е треньор в Кувейт.

От 1978 г. започва да работи с женския състав на ЦСКА, където играят Стоева, Божурина, Каишева, Стоянова, Манова, Шаханова. Като през 1979 г. ги извежда до първото стъпало на КЕШ.

След това работи в Испания. През 1982 г. става треньор на Миньор Бухово, а в сезона 1988 – 1989 г. – и на женския отбор в Шумен.[1]

Кавалер е на Военния орден „За Храброст“. Носител на звание „Заслужил майстор на спорта“.

Има три висши образования: военно, юридическо и спортно.

Умира на 17 октомври 2013 г., на 93-годишна възраст.[2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]