ВК ЦСКА (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ВК ЦСКА София
CSKA 99-05.png
Име на отбор ВК ЦСКА София
Прозвище Червените, Армейците
Основан 5 май 1948
Зала Васил Симов
Капацитет 1000 души
Президент Александър Попов
Старши треньор Александър Попов ;
Първенство НВЛ;
2012/13 6-то място
ЦСКА

ВК „ЦСКА“ (София) е български волейболен клуб от София.

На 5 май 1948 г. се създава спортен клуб "Септември при ЦДВ", който обединява седем клуба по различни спортове, включително и волейбол. Негов наследник са последователно волейболните отбори на ЦДНВ, ЦДНА, ЦСКА, ЦСКА "Червено знаме", ЦСКА "Септемврийско знаме" и пак ЦСКА, които в периода 1948 – 2004 г. печелят общо 26 титли при мъжете и 15 при жените и 16 купи на България при мъжете и 15 при жените. Абревиатурата на клуба "ЦСКА" означава "Централен спортен клуб на армията".

В годината на възникването си отборът печели шампионската титла, като волейболистите положили основата на ВК ЦСКА са Костадин Шопов (играещ треньор на отбора), Драгомир Стоянов, Митко Димитров, Димитър Еленков, Константин Тотев, Иван Иванов, Димитър Димитров, Петър Шишков, Александър Велев, Милко Караиванов (впоследствие треньор на мъжките и женски гарнитури).

В продължение на няколко десетилетия ЦСКА се утвърждава като запазена марка за професионални успехи в сферата на волейбола, известна както в национален така и в световен мащаб.

Доказателство за това са спечелените съответно през 1969 г. и 1976 г. КЕШ и Купа на купите от мъжкия състав на ЦСКА. Първата европейска титла на ЦСКА (1969) е на практика и първото по рода си отличие спечелено от български мъжки тим в областта на колективните спортове. В историята на българския волейбол то допринася за сериозното популяризане на този вид спорт в България, като в допълнение вдъхва солидна доза увереност във възможностите за развитието му в страната. Факт, който получава потвърждение още на следващата година, когато в София се провежда световното първенство по волейбол, на което българският национален отбор заема второто място, а за най-добър играч на турнира е избран Димитър Златанов. С този успех започва фактическото утвърждаване на националния ни тим в световен мащаб, ползващ се и до момента с изключително добро име в международното поле.

Европейските отличия при жените в периода 1979 – 1984 г. (КЕШ 1979, 1984 г.; КНК 1982 г.) издигат престижа на женското направление в клуба и поставят началото на сериозна доминация на ЦСКА във вътрешния шампионат през 80-те години на миналия век. Освен всичко друго успехите на ЦСКА в периода 1978 – 1980 г. са прелюдия и към Европейската титла на България от Европейското първенство в София през 1981 г.

От тази гледна точка спокойно може да се твърди, че състезателите на ЦСКА винаги са били колосите на националните отбори на България. През годините клубът допринесе за реализацията на няколко талантливи поколения волейболисти, превърнали се в живи легенди на българския волейбол. Сред тях са Д. Златанов (спечелил 8 шампионски титли), Ив. Иванов, Димитър Каров, Ив. Сеферинов, Ив. Николов (спечелил 8 шампионски титли като състезател и 5 шампионски титли като Старши треньор на ЦСКА), Борислав Кьосев (спечелил най-много шампионски титли - 9), Любомир Ганев, Николай Иванов, В. Тодоров, Ал. Попов, К. Тодоров и много др. При жените не бива да бъдат пропускани незабравимите мигове с червения екип на М. Минева, М. Стоева, Р. Каишева, Е. Шаханова, Цветана Божурина, Верка Стоянова, В. Николова, П. Натова, Е. Пашова, Мила Кьосева, В. Харалампиева, Десислава и Елица Никодимови, Антонина Зетова, Н. Маринова, В. Борисова, Ева Янева, Страшимира Филипова, Ева Янева, Елица Василева, Добряна Рабаджиева и др.

Неоспорими са заслугите към развитието и утвърждването на ВК ЦСКА от страна на треньорските щабове. Поколения треньори в своята работа със състезатели и подрастващи дадоха основание да се заговори за школа на ЦСКА и най-вече за българска волейболна школа. Семейство Шаханови, Димитър Димитров, Милко Караиванов, Васил Симов, Иван Николов, Димитър Каров, Мария Минева, Верка Николова, Стефан Христов, Александър Попов, Атанас Петров, Катя Марашлиева и много други. Шаханови създадоха поколението на Стоева, Стоянова, Каишева. Васил Симов го доразви, полагайки основата за развитието на ново съзвездие от състезатели като Пашова, Харалампиева, Деси Никодимова, Мила Кьосева, Бонева и др. При мъжете той откри и изгради волейболните величия Иван Николов, Борислав Кьосев, Стефан Соколов, Стефан Петров, Стоян Гунчев, Петко Петков и др. Неуморим до последния си дъх Иван Николов бе учителят на поредните таланти от школата на ЦСКА — Елица Никодимова, Антонина Зетова, Юлия Иванова, Нели Маринова, Валя Борисова, Лариса Симеонова, Петя Попова и др.

През 2013 година мъжкия ЦСКА е напуснат от основния си спонсор и влиза в тежка финансова криза. Отборът е спасен от феновете на клуба, като необходимите средства са набрани чрез акцията "Сто сърца за ЦСКА".[1]

Успехи[редактиране | edit source]

Мъже[редактиране | edit source]

  • Simple cup icon.svg Носител на КНК за 1976
  • Участник във "Финална 4-ка" на КНК през 1981, 1986
  • Участник в Шампионската лига през сезон 2009/10. ЦСКА се класира втори в групата, заедно със Зенит (Казан), но отпада на осминафинал от Асеко Ресовия.
  • ЦСКА достига полуфинал през сезон 2010/11 за Купата на Европейската конфедерация по волейбол (CEV), след победа над Зираатбанк (Анкара) на четвъртфинала, като преди това завършва на трето място в групите за CEV Champions League

Жени[редактиране | edit source]

Състав[редактиране | edit source]

Мъже[редактиране | edit source]

Разпределители:

Центрове:

Диагонали:

Посрещачи:

Либеро:

Треньор: Александър Попов[2]

Жени[редактиране | edit source]

Разпределители:

Центрове:

Диагонали:

Посрещачи:

Либеро:

Треньор: Юлия Иванова

Източници[редактиране | edit source]

  1. "100 сърца за ЦСКА" спаси мъжкия волейболен тим на армейците, Медияпул
  2. BGvolleyball.com представя: ЦСКА

Външни препратки[редактиране | edit source]