Волейбол в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път играта волейбол е показана в Руското техническо училище в София през 1922 г. През 1924 г. дружество „Сила“ включва волейбола в своята програма за спортна подготовка, а през 1925 се организира и първото официално състезание по волейбол в България на II-ра мъжка гимназия в София. Победител в това състезание става VII д клас.

През 1926 г. волейболът се разпространява и в Русе, Казанлък, Борисовград /дн. Първомай/, Варна, Пловдив, Перник, Пазарджик.

България е една от първите държави, в които се слага начало на организирано волейболно движение. Първите опити за това са през 1928 г. когато се решава, че в градското първенство по футбол на София ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и баскетбол.

През 1941 г., е създаден Съюз за игрите с ръчна топка /СИРТ/, който обединява волейбола и баскетбола в рамките на Българска национална спортна федерация /БНСФ/.

През 1942 г. е проведено първото национално първенство по волейбол като участват отбори от София, Варна, Пловдив и Враца. Първият шампион на България за мъже е отборът на „Раковски”, в състав: Р. Шаханов, Л. Петров, Б. Караиванов, Б. Стоилков, К. Томов и И. Живодеров. При жените първенец е съставът на „АС-23“, в състав: Балакчиева, Кирякова, Божилова, Игнатова, Иванова и Дермонска.

Първата официална международна проява на българският волейбол е на първата Балканиада в Букурещ през 1946 г. България заема 3-о място за мъже и жени, след Румъния и Югославия.

Българската федерация по волейбол е втората в света след чехословашката. Тя е се отделя от Комитета за игрите с ръчна топка /КИРТ/ през есента 1947 г. с името Централен комитет по волейбол. През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в Републиканска секция по волейбол /РСВ/. с учредително събрание проведено през юли. Същата година България е приета за член на Международната федерация по волейбол (ФИВБ/FIVB).

В края на месец септември 1957 г. се провежда 53-ата сесия на МОК в София. По този повод на стадион „Васил Левски” се организира демонстративен турнир по волейбол. С личното си присъствие помощ оказва и президентът на ФИВБ Пол Либо /Франция/. Благодарение на този турнир, организиран в България, волейболът се приема за олимпийски спорт. [1]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Националните отбори по волейбол на България имат 1 сребърен и 1 бронзов медал от Олимпийски игри; 1 сребърен и 4 бронзови медала от световни първенства; 1 златно, 1 сребърно и 6 бронзови отличия от европейски първенства.

Последният медал на Световно първенство (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор в Япония през 2006 г. под ръководството на Мартин Стоев.

На игрите за Световната купа в Япония 2007 г. българският национален отбор по волейбол извоюва олимпийска квота за Олимпиадата в Пекин 2008.

Последният медал на Европейско първенство (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор в Турция през 2009 под ръководството на Силвано Пранди.

През 2012 година на Олимпийските игри в Лондон, мъжкият национален отбор на България се класира на четвърто място.

През 2015 година на първите Европейски Олимпийски игри мъжкият национален отбор взима сребърен медал.

Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

  • Silver.Olimpicorder.png 2 място – 1980
  • 4 място – 2012

Жени[редактиране | редактиране на кода]

  • Bronze.Olimpicorder.png 3 място – 1980

Европейски Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

  • Silver.Olimpicorder.png 2 място – 2015

Световно първенство[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

  • Silver medal.svg 2 място – 1970
  • Bronze medal.svg Bronze medal.svg Bronze medal.svg Bronze medal.svg 3 място – 1949, 1952, 1986, 2006
  • 4 място – 1962

Жени[редактиране | редактиране на кода]

  • 4 място – 1952, 1962

Европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

  • Silver medal.svg 2 място – 1951
  • Bronze medal.svg Bronze medal.svg Bronze medal.svg Bronze medal.svg 3 място – 1955, 1981, 1983, 2009

Жени[редактиране | редактиране на кода]

  • Gold medal.svg 1 място – 1981
  • Bronze medal.svg Bronze medal.svg 3 място – 1979, 2001

Източници[редактиране | редактиране на кода]