Световно първенство по волейбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Световното първенство по волейбол е волейболно състезание за мъже и жени. То е най-старото от всички международни събития, организирани от FIVB и не трябва да се бърка със Световната купа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Световното първенство е свързана с началото на волейбола като професионален спорт от високо ниво. Една от първите конкретни мерки взети от FIVB след нейното основаване в 1947 година е създаването на международно състезание, включващо отбори от повече от един континент. Първото първенство се провежда през 1949 в Прага, Чехословакия. Първият мач се състои на 10 септември 1949 година в Зимния стадион в Прага. В него играят националните отбори на България и Италия. Българите побеждават с резултат 3:1. В този момент турнирът е само за мъже и е ограничен в Европа.

Три години по-късно се провежда и първото световно първенство за жени. Първенствата се синхронизират и са включени и нации от Азия, като започва провеждането им в 4-годишен цикъл. В следващото издание участват отбори и от Южна, Централна и Северна Америка.

След включването на волейбола в Олимпийските игри през 1964 световното първенство се провежда с две години по-рано през (1962), за да бъде алтернатива на Летните олимпийски игри. През 1970 година отборите от Африка също стават част от първенството и основната цел за участие на отбори от всичките пет континента е достигната.

Броят отбори, участващи в първенството, се променя през годините. Следвайки увеличаването на популярността на волейбола, те нарастват на 20 в 1970-те и част от 1980-те, след което са съкратени на 16 през 1990-те, и накрая се установяват на 24 след 2002. В наши дни Световното първенство е най-обширното от всички събития, организирани от FIVB, и доказано второто по-важност, отстъпвайки по престиж само на Олимпийските игри.

До 1974 нациите домакини организират заедно мъжкото и женското първенство с изключение на 1966/1967, което се провежда в различни години. След 1978, тази практика се използва само частично, например през 1998 и 2006 година в Япония.

Победители (мъже)[редактиране | редактиране на кода]

Исторически погледнато Световното първенство показва, че във волейбола доминират европейските нации.

Първите две първенства са спечелени от СССР. През 1956 Чехословакия успява да вземе златото. Следват отново две последователни титли на СССР, следвани от титла на Чехословакия през 1966 година.

През 1970 България отстъпва на ГДР в драматичен мач пред собствена публика. Германците взимат своята единствена титла, а България записва най-доброто си постижение във волейбола. През 1974 СССР заплашва да продължи с лидерството си, но отстъпва от Полша на финала. Въпреки това те потвърждават своето лидерство, като печелят отново две поредни титли, водени от треньора Вячеслав Платонов и с водещи играчи Вячеслав Зайцев и Александър Савин и осем години нямат загубен официален турнир.[1]

1986 е първата година на сблъсък между САЩ, изгряващата голяма сила на десетилетието, и традиционния лидер СССР след олимпийските бойкоти от 1980 и 1984. След две години американският отбор, воден от Карч Кирали (Karch Kiraly) и Стив Тимънс (Steve Timmons), печели и олимпийското злато в Сеул. Италия абсолютно доминира през 1990-те, спечелвайки всички издания през десетилетието (1990, 1994, 1998), водена от играчи, като Лоренцо Бернарди (Lorenzo Bernardi) и Андреа Джани (Andrea Giani). През 2000-те Бразилия става водещата сила в спорта, печелейки двете издания (2002 и 2006).

До 2010 от 17 издания на мъжкото световно първенство 13 са спечелени от европейски отбори, 4 от американски (едно от САЩ и три от Бразилия).

Победителки (жени)[редактиране | редактиране на кода]

Ако титлите на жените са Световното първенство са равномерно разпределени между Европа и Азия, ситуацията е напълно различна, когато се вземат под внимание отделните нации. С изключение на италианската самотна и донякъде неочаквана победа в 2002, всички титли се разпределят между СССР (Русия), Япония, Китай и Куба.

Съветските волейболистки правят впечатляващо начало, спечелвайки първите три издания на турнира: 1952, 1956, 1960. Те са на половината път да ги направят четири поредни, защото следващото първенство се провежда в Москва. Япония въпреки всичко става шампион през 1962 и прекъсва победната серия, повтаряйки успеха си и през 1967.

Отборите си разменят по още една титла през 1970 и 1974, след което се случва нещо извънредно: светът наблюдава удивено как младият кубински отбор изпреварва и двата дългогодишни съперници и осигурява първата важна волейболна титла извън Европа или Азия.

В началото на 1980-те се появява нова азиатска сила: водени от суперзвездата Lang Ping, Китай оставят отпечатък в историята на световните първенства побеждавайки в две последователни издания – (1982 и 1986). Те участват и на финала през 1990, но са победени от СССР в последното им участие в състезание.

Кубинската титла от 1978 накрая покълва в агресивен стил на играта, който действително доминира през 1990-те. Водени от мощните състезателки Торес, Луис и Бел, карибките спечелват изданията през 1994 и 1998 на световния шампионат, биещи както новаци, така и съперници с традиции, като Русия и Китай.

Въпреки че е определен като фаворит през 2002, Китай губи на полуфиналите от възходящия отбор на Италия, който в края на краищата печели и финала срещу САЩ.

През 2006 година отборът на Русия успява да достигне до златните медали за първи път след ерата на СССР. Рускините вземат финала с мощно нападение и отлична блокада.

През 2010 година рускините затвърждават достижението от предишното световно първенство.

Начин на провеждане[редактиране | редактиране на кода]

Начинът на провеждане на Световните първенства по волейбол се е променял според броя на отборите участници във всяко издание. Обикновено се прилагат следните правила:

  • Участват двадесет и четири отбора във всяко събитие.
  • Процедурите на квалификацията за Световното първенство са дълго и напрегнато състезание в продължение над две години.
  • Нациите домакини и актуалните шампиони са предварително класирани.
  • Броя на отборите от отделните конфедерации се определя от FIVB: Европа обикновено има най-много, a Африка или Южна Америка най-малко.
  • За да участва в събитието, отборът трябва да премине няколко квалификационни турнири, зависещи от неговата позиция в Световната ранглиста на FIVB. Ниско класираните отбори могат да имат три турнира, за да бъдат допуснати; високо класирани отбори – обикновено само един.
  • Състезанието се провежда най-малко в две фази: предварителни групи и финален кръг. Според броя на участващите отбори могат да се организират и допълнителни кръгове.
  • В предварителните групи отборите са организирани в групи. Всеки отбор играе по един мач срещу всички останали от групата.
  • След като бъдат изиграни всички мачове от предварителните групи, първите n отбора от всяка група се класират за следващия кръг, а загубилите напускат състезанието. Стойността n зависи от броя на участващите отбори и от формата, който ще се прилага за финалите.
  • FIVB е опитвала различни формати за финалния кръг. От няколко години (2004), изглежда има консенсус, че поне полуфиналът и финалът трябва да са играни според олимпийския формат.
  • Четвъртфиналите могат да се състоят от групи отбори, играещи един срещу друг, или от директна конфронтация; в последния случай може да се използват допълнителни кръгове, за да се намали броят на оставащите отбори на осем.
  • Турнирът има много ограничения: само дванадесет играча са допустими и замяна е разрешена само в случаите на травми.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

Година Домакин Финал Мач за трето място Отбори
Шампиони Резултат Финалисти Трето място Резултат Четвърто място
1949
детайли

Чехословакия

СССР
Групова фаза
Чехословакия

България
Групова фаза
Румъния
10
1952
детайли

СССР

СССР
Групова фаза
Чехословакия

България
Групова фаза
Румъния
11
1956
детайли

Франция

Чехословакия
Групова фаза
Румъния

СССР
Групова фаза
Полша
20
1960
детайли

Бразилия

СССР
Групова фаза
Чехословакия

Румъния
Групова фаза
Полша
14
1962
детайли

СССР

СССР
Групова фаза
Чехословакия

Румъния
Групова фаза
България
21
1966
детайли

Чехословакия

Чехословакия
Групова фаза
Румъния

СССР
Групова фаза
ГДР
22
1970
детайли

България

ГДР
Групова фаза
България

Япония
Групова фаза
Чехословакия
24
1974
детайли

Мексико

Полша
Групова фаза
СССР

Япония
Групова фаза
ГДР
24
1978
детайли

Италия

СССР
3 – 0
Италия

Куба
3 – 1
Южна Корея
24
1982
детайли

Аржентина

СССР
3 – 0
Бразилия

Аржентина
3 – 0
Япония
24
1986
детайли

Франция

САЩ
3 – 1
СССР

България
3 – 0
Бразилия
16
1990
детайли

Бразилия

Италия
3 – 1
Куба

СССР
3 – 0
Бразилия
16
1994
детайли

Гърция

Италия
3 – 1
Нидерландия

САЩ
3 – 1
Куба
16
1998
детайли

Япония

Италия
3 – 0
FR Yugoslavia

Куба
3 – 1
Бразилия
24
2002
детайли

Аржентина

Бразилия
3 – 2
Русия

Франция
3 – 0
FR Yugoslavia
24
2006
детайли

Япония

Бразилия
3 – 0
Полша

България
3 – 1
Сърбия и Черна гора
24
2010
детайли

Италия

Бразилия
3 – 0
Куба

Сърбия
3 – 1
Италия
24
2014
детайли

Полша

Полша
3 – 1
Бразилия

Германия
3 – 1
Франция
24
2018
детайли

България, Италия

Полша
3 – 0
Бразилия

САЩ
3 – 1
Сърбия
24

Жени[редактиране | редактиране на кода]

Година Домакин Финал Мач за трето място Отбори
Шампиони Резултат Финалисти Трето място Резултат Четвърто място
1952
детайли

СССР

СССР
Групова фаза
Полша

Чехословакия
Групова фаза
България
8
1956
детайли

Франция

СССР
Групова фаза
Румъния

Полша
Групова фаза
Чехословакия
17
1960
детайли

Бразилия

СССР
Групова фаза
Япония

Чехословакия
Групова фаза
Полша
10
1962
детайли

СССР

Япония
Групова фаза
СССР

Полша
Групова фаза
България
14
1967
детайли

Япония

Япония
Групова фаза
САЩ

Южна Корея
Групова фаза
Перу
4
1970
детайли

България

СССР
Групова фаза
Япония

КНДР
Групова фаза
Унгария
16
1974
детайли

Мексико

Япония
Групова фаза
СССР

Южна Корея
Групова фаза
ГДР
23
1978
детайли

СССР

Куба
3 – 0
Япония

СССР
3 – 1
Южна Корея
23
1982
детайли

Перу

Китай
3 – 0
Перу

САЩ
3 – 1
Япония
23
1986
детайли

Чехословакия

Китай
3 – 1
Куба

Перу
3 – 1
ГДР
16
1990
детайли

Китай

СССР
3 – 1
Китай

САЩ
3 – 1
Куба
16
1994
детайли

Бразилия

Куба
3 – 0
Бразилия

Русия
3 – 1
Южна Корея
16
1998
детайли

Япония

Куба
3 – 0
Китай

Русия
3 – 1
Бразилия
16
2002
детайли

Германия

Италия
3 – 2
САЩ

Русия
3 – 1
Китай
24
2006
детайли

Япония

Русия
3 – 2
Бразилия

Сърбия и Черна гора
3 – 0
Италия
24
2010
детайли

Япония

Русия
3 – 2
Бразилия

Япония
3 – 2
САЩ
24
2014
детайли

Италия

САЩ
3 – 1
Китай

Бразилия
3 – 2
Италия
24

Таблица на медалите[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

Място Нации Злато Сребро Бронз Общо
1 Русия 6 3 3 12
2 Бразилия 3 3 0 6
3 Италия 3 1 0 4
Полша 3 1 0 4
4 Чехия 2 4 0 6
5 САЩ 1 0 2 3
6 Германия 1 0 1 2
7 Куба 0 2 2 4
Румъния 0 2 2 4
8 България 0 1 4 5
9 Сърбия 0 1 1 2
10 Нидерландия 0 1 0 1
11 Япония 0 0 2 2
12 Аржентина 0 0 1 1
Франция 0 0 1 1

Жени[редактиране | редактиране на кода]

Място Нации Злато Сребро Бронз Общо
1 Русия 7 2 4 13
2 Япония 3 3 1 7
3 Куба 3 1 0 4
4 Китай 2 2 0 4
5 Италия 1 0 0 1
6 Бразилия 0 3 0 3
7 САЩ 0 2 2 4
8 Полша 0 1 2 3
9 Перу 0 1 1 2
10 Румъния 0 1 0 1
11 Чехия 0 0 2 2
Южна Корея 0 0 2 2
13 Северна Корея 0 0 1 1
Сърбия 2 0 1 1

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

1949 1952 1956 1960 1962 1966 1970 1974 1978 1982 1986 1990 1994 1998 2002 2006 2010 2014 2018
Австралия 22 17 19 21 19 16 13
Aвстрия 20 19
Aлбания 16
Алжир 13 19
Аржентина 11 22 3 7 6 13 11 6 13 9 10 13
Белгия 9 17 21 14 8 11 18 17 7
България 3 3 5 4 7 2 7 10 5 3 5 9 7 13 3 7 14 9
Бразилия 11 5 10 13 12 9 6 2 4 4 5 4 1 1 1 2 2
Унгария 7 5 8 6 7 10 11 14
Венецуела 10 23 21 21 19 16 16 17 17 19 20
Гвинея 24
ГДР 12 11 4 1 4 9 12
Германия 9 9 8 3
Гърция 13 6 13 7 17
Дания 22
Доминиканска република 22
Египет 17 23 14 19 19 21 13 22 17
 Западна Германия 24 20
Израел 10 16 15 19
Индия 8 21
Ирак 20
Иран 21 19 21 19 6 13
Испания 8 13 12
Италия 8 14 14 16 15 19 2 14 11 1 1 1 5 5 4 15 5
Казахстан 19 21
Камерун 15 13 24
Канада 20 20 11 12 9 12 17 11 19 8 7
Китай 9 9 9 15 7 7 12 13 13 13 17 19 13 21
Северна Корея 13 9
Куба 19 17 13 8 3 10 5 2 4 3 19 15 2 12 17
Ливан 9
Либия 24
Люксембург 23
Мексико 10 12 18 13 21
Монголия 17 21 16
Холандия 10 13 12 12 14 12 16 7 2 6 9 9
Панама 24
Парагвай 14
Перу 13
Полша 4 7 4 4 6 6 5 1 8 6 9 17 9 2 13 1 1
Португалия 15 8
Пуерто Рико 23 12 13 19 21
Русия 7 5 2 7 5 5 5
Румъния 5 4 2 3 3 2 7 6 13 15
Сърбия и Черна гора 2 4 4
Сърбия 3 9 4
СССР 1 1 3 1 1 3 6 2 1 1 2 3
САЩ 6 7 11 18 14 19 13 1 13 3 9 9 10 6 3
Тайланд 19
Тайван 15
Тунис 20 22 18 24 21 19 15 19 23 21
Турция 22 15 19
Украйна 10
Уругвай 12
Финландия 11 18 19 20 17 17 11 13
Франция 6 6 7 9 18 17 16 15 16 6 8 3 6 11 4 9
Хърватия 19
Чехословакия 2 2 1 2 2 1 4 5 5 9 8 9
Чехия 19 13 13 10
Чили 23
Швеция 10 13
Югославия 10 8 8 10
Южна Корея 18 13 4 8 14 8 13 17 18
Япония 8 5 5 3 3 11 4 10 11 9 13 9 8 13 17

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Платонов В. Уравнение с шестью известными Архив на оригинала от 2007-02-24 в Wayback Machine., Молодая гвардия, 1983 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]