Карч Кирали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карч Кирали
Персонална информация
Цяло име Карч Кирали
Прякор Мълнията
Дата на раждане 3 ноември 1960
Място на раждане Джаксън, Мичигън,Flag of the United States.svg САЩ
Височина 188 cm
Тегло 93 kg
Пост посрещач
Национален отбор
Flag of the United States.svg САЩ

Чарлз Фредерик "Карч" Кирали (на английски: Charles Frederick "Karch" Kiraly /ˈkɑrtʃ kɪˈraɪ/; на български е разпространено като Карч Кирали; роден на 3 ноевмври 1960 г. в Джаксън, Мичиган) е американски волейболист и треньор от унгарски произход, и първият човек, спечелил златни олимпийски медали в класическия и в плажния волейбол. Избран е за най-добрия волейболист на XX век от Международната федерация по волейбол (FIVB).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в семейството на унгарски емигрант. Баща му Ласло е лекар и емигрира в САЩ след унгарската революция през 1956 г. На младини баща му се е занимавал с волейбол и е бил член на унгарския национален отбор за юноши през 1954 г. Карч наследява от баща си любовта към волейбола и в дует с него още 11 годишен печели първата си победа в турнир по плажен волейбол в Калифорния.

Калифорнийски университет[редактиране | edit source]

Карч завършва колеж в Санта Барбара. През 1979 г. и постъпва в Калифорнийския университет (UCLA) в Лос Анджелис специалност биохимия и го завършва 1983 г. В периода 1979 - 1982 г. играе за студентския отбор UCLA Bruins и става трикратен шампион на Националната Асоциация за Студентски Спорт (NCAA), побеждавайки в 124 от 139 мача. През 1981 и 1982 г. е избран за най-полезен играч.

Национален отбор на САЩ[редактиране | edit source]

От 1981 г. играе за националния отбор по волейбол на САЩ. При системата 4-2 е на поста разпределител-посрещач, а след 1983 при въвеждането на системата 5-1 от Дъг Бел е на поста посрещач. На олимпийския турнир в Лос Анджелис, въпреки че е най-млад в отбора, играе във всички мачове и печели първия си златен олимпийски медал. От 1985 г. е капитан на отбора на САЩ и същата година печели Световната купа по волейбол. През 1986 САЩ губят от СССР оспорвания финал на Игрите на добра воля в Москва, но 2 месеца по-късно взимат реванш и стават световни шампиони на първенството в Париж. През 1988 г. Карч става за втори път олимпийски шампион на игрите в Сеул и е избран за най-полезен играч на турнира. През 1986 и 1988 е избран за най-добър волейболист в света от FIVB.

Италия[редактиране | edit source]

След олимпиадата в Сеул Кирали прекратява участието си в националния отбор на САЩ и заедно със съотборника си Стив Тимънс подписва договор с италианския "Равена". За две години на Апенините печели шампионата и купата на Италия, Купата на шампионите, Световния клубен шампионат, Суперкупата на Еврпа. През 1992 г. се връща в САЩ за да се посвети на плажния волейбол.

Плажен волейбол[редактиране | edit source]

В Асоциацията на Професионалните Волейболисти (AVP) и на турнирите на FIVB Кирали участва до 2007 г. През 1988 г. заедно с Пит Пауърс побеждава в неофициалния световен шампионат в Рио де Жанейро. Печели общо 148 турнира, от които 116 заедно с Кент Стийфс. През 1991 двамата печелят само 6 турнира, но година по-късно когато Кирали изцяло се отдава на плажния волейбол печелят 16 турнира, от които 13 последователни. През 1993 подобряват постижението си, печелейки 18 турнира. Победния им ход продължава и следващите години, за да се стигне и до най-големия им успех - златни медали от първия олимпийски турнир по плажен волейбол в Атланта 1996 г. По този начин Кирали става първия човек със златни медали в двете версии на волейбола.

През 1998 г. заедно с новия си партньор Адам Джонсън печелят сребърни медали от Игрите на добра воля в Ню Йорк и за шести път(1990, 1992-1995, 1998) е избран за най-полезен играч от AVP. С шестте спечелени турнира през този сезон, Кирали подобрява постижението на друг именит състезател - Синджин Смит, заедно с когото започва кариерата си в AVP сериите през 1984 г. и печели първия си турнир.

През 1999 г. Кирали издава автобиографичната книга "Човек на пясъка". В края на 2000 г. е обявен за най-добър волейболист на XX век от FIVB. Пренебрегвайки травми и възраст продължава да участва в турнири по плажен волейбол и след 2000 г. През 2004 г. след победа в турнира в Лас Вегас (заедно с Майк Ламбърт) общата сума на спечелените средства от турнири надхвърля 3 милиона долара. През 2005 г. печели последния си турнир в Хънтингтън Бийч, а през 2007 г. на 46 години завършва спортната си кариера.

Треньорска кариера[редактиране | edit source]

След 2007 Кирали е колежански треньор в Калифорния и коментатор на плажен волейбол за каналите ESPN и NBC. От 2009 г. е в треньорския щаб на женския национален отбор на САЩ, като асистент на Хю Маккъчън, а от септември 2012 г. е и главен треньор.

Постижения[редактиране | edit source]

Волейбол[редактиране | edit source]

  • Олимпийски шампион (1984, 1988).
  • Световен шампион (1986).
  • Шампион на NORCECA (1983,1985), сребърен медалист (1981).
  • Носител на Световната Купа(1985).
  • Сребърен медалист от Игрите на добра воля (1986).
  • Шампион на Панамериканските игри (1987).
  • Шампион на NCAA (1979, 1981, 1982), сребърен медалист (1980).
  • Шампион на Италия (1990/91).
  • Носител на Купата на Италия (1990/91).
  • Победител в Световния клубен шампионат (1991).
  • Носител на Купата на европейските шампиони (1991/92).
  • Носител на Суперкупата на Европа (1991).
  • Най-полезен играч (MVP) на Световна купа (1985), олимпийски турнир (1988), Световния клубен шампионат (1991).
  • Най-добър волейболист в света (1986, 1988).

Плажен волейбол[редактиране | edit source]

  • Олимпийски шампион (1996) и победител в 147 международни турнира.
  • Носител на индивидуални награди на AVP:
    • най-полезен играч (1990, 1992, 1993, 1994, 1995, 1998),
    • спортсмен на годината (1995, 1997, 1998),
    • завръщане на годината (1997),
    • най-добър в защита (2002),
    • най-добър в атака (1990, 1993, 1994).