Направо към съдържанието

Моник Швитер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Моник Швитер
Monique Schwitter
Моник Швитер през 2015 г.
Моник Швитер през 2015 г.
Родена2 март 1972 г. (52 г.)
Професияписателка, актриса
Националност Швейцария
Жанрроман, разказ, пиеса
НаградиНаграда на Швейцарска Фондация „Шилер“ (2006)
Награда Манускрипте (2013)
Швейцарска награда за книга (2015)
Швейцарска литературна награда (2016)
Уебсайт

Моник Швитер (на немски: Monique Schwitter) е швейцарска писателка и актриса, автор на романи, разкази и пиеси.

Моник Швитер е родена през 1974 г. в Цюрих. От 1993 до 1997 г. следва режисура и актьорско майсторство в университета „Моцартеум“ в Залцбург. Впоследствие работи като актриса към различни театри в Цюрих, Франкфурт на Майн, а от 2000 до 2004 г. – в Грац. От 2005 до 2010 г. се числи към трупата на театъра в Хамбург.

През този период се изявяваи като рецитатор и режисьор, особено на литературни програми, напр. за Петер Хандке, Ернст Яндл, Реймон Кьоно и Сара Кейн.

Литературно творчество

[редактиране | редактиране на кода]

От 2002 г. Моник Швитер публикува свои текстове – прозаични творби и разкази, отначало в различни литературни списания, предимно в „Манускрипте“, след като издателят му Алфред Колерич я забелязва. През 2005 г. излиза първият ѝ сборник с разкази под заглавие „Когато при крокодила вали сняг“ („Wenn’s schneit beim Krokodil“), за който през 2006 г. получава литературната награда „Роберт Валзер“ и наградата на Швейцарска Фондация „Шилер“

През 2008 г. излиза първият ѝ роман „Ушите нямат клепачи“ („Ohren haben keine Lider“), който през 2010 г. е преведен на китайски и е представен на изложението в Шанхай.

През 2010 г. Моник Швитер решава да приключи с артистичната си кариера и да стане писателка на свободна практика.

Творчеството ѝ е многократно отличавано. Носителка е на престижната Швейцарска литературна награда за 2016 г. и на Швейцарската награда за най-добра книга през 2015 г. за романа „Едно в друго“ („Eins im Andern“).

Нейни произведения са преведени на много езика, включително френски, датски, италиански, нидерландски, китайски, руски, полски и английски.

Моник Швитер живее със съпруга си и двама синове[1] в Хамбург.

  • Wenn’s schneit beim Krokodil, Erzählungen, 2005
  • Ohren haben keine Lider, Roman, 2008
  • Himmels-W., Theaterstück, 2008
  • Goldfischgedächtnis, Erzählungen, 2011[2]
  • Eins im Andern, Roman, 2015[3]