Мостич
Тази статия е за прабългарския държавник и военачалник. За селото в област Шумен вижте Мостич (село).
| Мостич | |
| български държавник и военачалник (ичиргу боил) | |
| Роден |
? |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Велики Преслав, Република България |
| Мостич в Общомедия | |
Чъргубилят Мо̀стич (на старобългарски: Мостичь) е висш държавен сановник и военачалник при царете Симеон I и Петър I. Води войски по времето, когато България е с най-обширна територия.
Титлата му чъргубиѝл(а/я) представлява славянизирана форма на известната от по-ранни паметници прабългарска титла „ичиргу боила“, която вероятно е означавала „началник на столичния гарнизон“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Чъргубилят Мостич живее по време на царуването на българските средновековни владетели Симеон I и Петър I. Вероятно предвожда воините при река Ахелой или под стените на Константинопол. В зряла възраст (80-годишен), подобно на Борис I, става монах.
Гробът му е открит от археолога проф. Станчо Ваклинов при разкопки в наричаната днес на него Църква на Мостич в местността Селище във Велики Преслав през 1952 г. По останките в гроба се съди, че е бил висок 165 – 170 см.[1] Образът му е възстановен от антрополога проф. Йордан Йорданов по намерения в гроба му череп[2].
На чъргубиля е наименуван хълмът Мостич (Mostich) на о-в Ругед (Rugged) от Южните Шетландски острови в Антарктика.
Надгробие
[редактиране | редактиране на кода]Сведенията за чъргубиля идват от надписа върху надгробната плоча на Мостич, съхранявана днес в Националния археологически музей в София. Епитафът му гласи:
- Оригинал на старобългарски
| „ | Сьде лежитъ Мостичь чрьгѹбꙑлꙗ бꙑвꙑи пр(и) Сѵмеонѣ цр҃и и при Петрѣ цр҃и ос(м)иѭ же десѧть лѣтъ сꙑ оставивъ чрьгѹбꙑльство і вьсе імѣниѥ бꙑстъ чрьноризьць ї въ томь сьврьши жизнь своѭ.[4] | “ |
- Превод на новобългарски
| „ | Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, оставяйки чъргубилството и всичкото си имущество, стана черноризец и така свърши своя живот. | “ |
Надписът е сред най-ранните източници, споменаващи монархическата титла цѣсарь[5] (цар).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Изследване на костите на чъргубиля Мостич“ – във „Възстановяване на черепа по главата“, Йордан Йорданов, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000 г., стр. 193 – 201
- ↑ „Портрет на чъргубиля Мостич“ – във „Възстановяване на черепа по главата“, Йордан Йорданов, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000 г., стр. 193 – 201
- ↑ Kodeks - The German Medieval Slavistics Server. Mostič Inscription from Preslav, Bulgaria - Reconstructed, S. Kempgen, 2014
- ↑ Ст. Станчев, В. Иванова, М. Балан, П. Боев, „Надписът на Чъргубиля Мостич“, Българска академия на науките, 1955 г., стр. 8
- ↑ Станислав Станилов, „Българската монархия през средните векове“, изд. „Класика и стил“, 2003 г., ISBN 9549964949, стр. 69
- Надпис на чъргубиля Мостич от Х век Архив на оригинала от 2009-11-18 в Wayback Machine., Bibliotheca Slavica
- Надгробен надпис на Мостич – втора четвърт на Х век (копие) Архив на оригинала от 2008-06-21 в Wayback Machine., Преславски музей
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Образи на пълководци и владетели
- Музей, Преслав. Архив на оригинала от 2008-06-21 в Wayback Machine.
- Kiril Petkov, The Voices of Medieval Bulgaria, Seventh-Fifteenth Century: The Records of a Bygone Culture, East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450-1450, BRILL, 2008, ISBN 9047433750, pp. 49-50