Наум Илиев
| Наум Илиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
Наум Илиев, наричан Издеглавски, е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1874 година в охридското село Издеглаве, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Влиза във ВМОРО и в 1902 година е четник при Тасе Христов, а по-късно при Деян Димитров. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода в Охридско.
След погрома на въстанието продължава революционната си дейност и е четник при Ванчо Сърбаков[1] и Георги Сугарев. От есента на 1906 година е самостоятелен войвода в Гяваткол. През септември 1907 година е четник на Петър Чаулев в Охридско.[2][3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на 6 охридска дружина. Ранен е в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.12
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 65.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 187.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 314.
