Наум Кръстев
| Наум Кръстев | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Наум Ламбрев Кръстев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Наум Кръстев е роден в 1873 година[2] в костурското село Въмбел, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Емигрира в Свободна България и се установява във Варна. В 1903 година се присъединява към четата на Върховния комитет, начело с полковник Анастас Янков, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание в Мелнишко участва във всички сражения. Във въстанието загива брат му Цветко заедно с още 38 въмбелци и при опожаряването на селото изгаря цялото му имущество.[1]
В 1904 година след общата амнистия се връща във Въмбел, но продължава да се занимава с революционна дейност. В 1907 година е арестуван при аферата след откриването на четата на Пандо Сидов и е държан 3 месеца в Костурския затвор, като е изтезаван. Става селски войвода на Въмбел. В началото на 1908 година след предателство при доставка на оръжие от Свободна България, отново е арестуван, затворен в Билища, където е изтезаван и по-късно прехвърлен в Костур. Освободен е след Младотурската революция от юли 1908 година.[1]
През Балканската война се присъединява към Костурската съединена чета на Васил Чекаларов и Иван Попов.[3]
След Първата световна война, поради тормоза от страна на гръцките власти, емигрира в Свободна България.[3] Членува в Илинденската организация във Варна.[4]
На 4 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 393.
- ↑ Към 4 март 1943 година е на 70 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 394.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 361.
