Направо към съдържанието

Немски правопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Немският правопис е правописът, използван при изписването на немския език, и е като цяло фонемичен. Въпреки това много думи имат архаичен или повлиян от чужд език правопис, а не фонемичен. Произношението на почти всяка дума може да бъде установено от нейния правопис, но обикновено обратното не е валидно.

Днес правописът на стандартния високонемски език се регулира от Rat für deutsche Rechtschreibung (Съвет по немския правопис), съставен от представители от повечето немскоговорещи държави.[1]

Стандартният австрийски курсив

Съвременната немска азбука се състои от 26-те букви на основната латинска азбука по ISO плюс 4 специални букви.

Главна Малка Име[2] Име (МФА)
А а на немски: A /aː/
B b на немски: Be /beː/
C c на немски: Ce /t͡seː/
D d на немски: De /deː/
E e на немски: E /eː/
F f на немски: Ef /ɛf/
G g на немски: Ge /ɡeː/
H h на немски: Ha /haː/
I i на немски: I /iː/
J j на немски: Jott1, на немски: Je2 /jɔt/1

/jeː/2

K k на немски: Ka /kaː/
L l на немски: El /ɛl/
M m на немски: Em /ɛm/
N n на немски: En /ɛn/
O o на немски: O /oː/
P p на немски: Pe /peː/
Q q на немски: Qu1, на немски: Que2 /kuː/1

/kveː/2

R r на немски: Er /ɛʁ/
S s на немски: Es /ɛs/
T t на немски: Te /teː/
U u на немски: U /uː/
V v на немски: Vau /faʊ̯/
W w на немски: We /veː/
X x на немски: Ix /ɪks/
Y y на немски: Ypsilon /ˈʏpsilɔn/1

/ʏˈpsiːlɔn/2

Z z на немски: Zett /t͡sɛt/

1 в Германия

в Австрия

В немския език има 4 специални букви; 3 от тях са гласни със знак за умлаут (ä, ö, ü), а една произлиза от лигатура на ſ (дълго s) и z (ß; наричана е Eszett или scharfes S, остро s), като и четирите официално са отделни букви в азбуката[3] и имат имена, различни от тези на буквите, от които са създадени.

Главна Малка Име (МФА)
Ä ä /ɛː/
Ö ö /øː/
Ü ü /yː/
ß на немски: Eszett: /ɛsˈt͡sɛt/
на немски: scharfes S: /ˈʃaʁfəs ɛs/
  • Главното ẞ е обявено за официална буква в немската азбука на 29 юни 2017 г.[4] По-рано е представяно като SS или SZ.
  • В миналото било използвано и дългото s (ſ), както в английския и много други европейски езици.[5]

Макар Съветът по немския правопис да счита ä, ö, ü и ß като отделни букви,[3] несъгласията върху начина им на категоризиране и преброяване е довел до спор относно това колко букви всъщност има немската азбука, като някои поддържат числото 26 (считайки специалните букви за варианти на a, o, u и s), а други – 30 (броейки специалните букви отделно).[6]

  1. Dokumente zur deutschen Rechtschreibung // Leibniz-Institut für Deutsche Sprache. (на немски)
  2. DIN 5009:2022-06, section 4.2 „Buchstaben“ (letters), table 1
  3. а б Rat für deutsche Rechtschreibung 2018, с. 15.
  4. Official rules of German spelling updated, Rat für deutsche Rechtschreibung, 29 June 2017, retrieved 29 June 2017.
  5. Andrew West (2006): "The Rules for Long S".
  6. Das deutsche Alphabet – Wie viele Buchstaben hat das ABC? // www.buchstabieralphabet.org. Посетен на 2018-09-24.