Нерчинск
| Нерчинск Нерчинск | |
| — град — | |
.png) _(1790).png) | |
 Пощенска картичка от Нерчинск, 1900 г. | |
  Нерчинск  Нерчинск | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Забайкалски край |
| Район | Нерчински |
| Площ | 100 km² |
| Надм. височина | 490 m |
| Население | 14 919 души (2018) |
| Кмет | Михаил Слесаренко |
| Основаване | 1653 |
| Град от | 1689 |
| Пощенски код | 673400, 673402, 673403 |
| Телефонен код | +7 30242 |
| МПС код | 75, 80 |
| Часова зона | UTC+9:00 |
| Нерчинск в Общомедия | |
Не́рчинск (на руски: Нерчинск; на бурятски: Нэршүү) е град в Забайкалски край, Русия. Разположен е в подножието на Боршчовочния хребет, на левия бряг на река Нерча, на 7 km от вливането ѝ в Шилка.[1] Административен център е на Нерчински район. Към 2018 г. има население от 14 919 души.[2]
Средната годишна температура в града е −5,3 °C, като средната януарска е −36 °C, а средната юлска е 17,5 °C.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селището е основано през 1653 г. от казашкия сотник Пьотър Бекетов под названието Нелюцкий (или Нелюдский) острог.[1] След като е опожарен от хората на Гантимур, е възстановен през 1657 г. от енисейския войвода Афанасий Пашков, който го кръщава Нерчински острог.
През 1677 г. около селището са открити залежи на сребро. Руският войвода Иван Власов построява заводи за преработка на сребро. Първото сребро в Нерчинск е разтопено през 1686 г. Все пак, редовна работа заводът започва едва през 1704 г.
През 1689 г. в града е подписан Нерчинския договор с Китай. Тогава се превръща в главен център на търговията между Русия и Китай. В периода 1664 – 1773 г. близо до града действа Нерчинския Успенски манастир, който е и първият в Забайкалието. През 1712 г. манастирът става първата каменна постройка на изток от Байкал. Закрит е с указ на Екатерина II. В периода 1755 – 1765 г. в града действа Нерчинското навигационно училище. През 1884 г. е основана библиотека, а през 1886 г. е създаден краеведски музей.[3] По това време градът страда от чести наводнения. Към края на 19 век градът губи значението си, когато Транссибирската магистрала е построена през Чита.
През 19 – 20 век Нерчинск се превръща в място за политическо изгнание и каторга. Тук са заточени революционерите Григорий Котовский и Фани Каплан. По време на Гражданската война в Русия градът е превзет от японски войски. В периода 1926 – 1930 г. попада в състава на Далекоизточния край. До 1990-те години се обслужва от летище. В днешно време в Нерчинск работи електромеханичен завод.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]| 1780 | 1820 | 1856[4] | 1890 | 1897[4] | 1913[4] | 1926[4] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2503 | 2443 | 4700 | 4906 | 6600 | 14 700 | 6500 |
| 1931[4] | 1939 | 1959[5] | 1970 | 1979[6] | 1989[7] | 1996[4] |
| 7800 | 13 200 | 13 500 | 13 376 | 16 937 | 16 961 | 15 300 |
| 2000[4] | 2003[4] | 2006[4] | 2009 | 2012 | 2015 | 2017[2] |
| 15 100 | 15 700 | 14 500 | 14 140 | 14 912 | 14 746 | 14 912 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Крадин Н. П. Нерчинск // Большая российская энциклопедия. Москва, Нанонаука – Николай Кавасила, 2013. ISBN 978-5-85270-358-3. с. 503 – 504. Архив на оригинала от 2020-02-05 в Wayback Machine.
- ↑ а б 26. Численность постоянного населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2018 года
- ↑ а б Энциклопедия Забайкалья. Нерчинск.
- ↑ а б в г д е ж з и Народная энциклопедия „Мой город“. Нерчинск (Забайкальский край)
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1959 года. Численность городского населения РСФСР, её территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу.
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1979 года Численность городского населения РСФСР, ее территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу.
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения.