Направо към съдържанието

Николай Мичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Мичев
български географ
Роден
Николай Мичев Николаев
Починал
27 април 2013 г. (85 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областгеография
Титлапрофесор, доктор на географските науки
Членува вСъюз на учените в България

Никола̀й Мѝчев Никола̀ев е български географ, доктор на географските науки, професор.

Николай Мичев е роден на 15 септември 1927 г. в село Осенец, сега в община Разград, област Разград.

През 1951 г. завършва география в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

След успешната защита на дисертацията на тема „Стопанско-географски облик и проблеми в басейна на Горна и Средна Янтра“ (1955) получава научната степен „кандидат на географските науки“. Постъпва на работа в тогавашното Министерство на комуналното стопанство и благоустройството.

От 1957 г., след успешно издържан конкурс е назначен като младши научен сътрудник в Географския институт на БАН, където работи в продължение на 36 години.

През 1967 г. се хабилитира и получава научно звание старши научен сътрудник втора степен. В продължение на двадесет години (1973 – 1993) е ръководител на самостоятелно научно звено (проблемна група, от 1989 г. секция „География на населението и селищата“). Същевременно ръководи и сектор към Националния център по Науки за Земята (1982), който обединява секцията от Географския институт и катедрата „География на населението и селищата“ към Софийския университет.

През 1982 г. успешно защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор на географските науки“ на тема „Развитие и проблеми на населението и селищата на България – икономогеографски аспекти“. От 1985 г. е старши научен сътрудник първа степен в Географския институт на БАН и работи като такъв до пенсионирането си през 1993 г.

От 1996 до 2005 г. е професор в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и чете лекции по География на населението и селищата на света (издава учебник, 2003) и по Краезнание на България, както и по Икономическа география и по Световно стопанство.

От 1959 г. е член на тогавашния Съюз на научните работници в България (СНРБ), сега Съюз на учените в България (СУБ). Дълго време е член на Научния съвет на Географския институт на БАН и на Специализирания научен съвет по география при ВАК (от 1984 до 1986 г. е секретар).

Автор или съавтор е на 170 печатни публикации (в това число 10 самостоятелни и колективни монографии) и над 60 научнопопулярни (в това число 10 книги). Той участва с около 500 термина в „Кратка българска енциклопедия“, Енциклопедия „Пирински край“, Географски речник на България.

Сред по-значителните публикации в научното творчество на Николай Мичев трябва да се отбележат:

  • „Стопанскогеографски проблеми в развитието на колибарските селища в Средна Стара планина“ (1965);
  • „По въпроса за същността и съдържанието на стопанскогеографския микрорайон“ (1966);
  • „Буферните промишлени съсредоточения – форма и географско регулиране на демографските процеси и поселищното развитие“ (1966);
  • „Речник на селищата и селищните имена в България“ (1973, 1989, 2006);
  • „Методи за прогнозиране на населението по териториални единици“ (1975);
  • „Селищата в България до 2000 година. Съвременни и бъдещи форми“ (1976);
  • „Населението на България“ (1978);
  • „Географски речник на България“ (1980 – водещ съставител, редактор и изпълнител);
  • „География на България“ – т. 2. „Икономическа география“ (1981) и т. 3. „Физикогеографско и социално-икономическо райониране“ (1989);
  • „Большой Кавказ – Стара планина“ (М., 1984);
  • „Характеристика на населението на България“ (1984);
  • „Природният и икономическият потенциал на планините в България“ (1990);
  • „За нова демографска политика на България“ (2000);
  • „Демографски преход и демографска криза в България“ и др.