Направо към съдържанието

Николай I Петрешку

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай I Петрешку
Войвода на Влашко
Николай Петрешку изобразен като ктитор
Николай Петрешку изобразен като ктитор

Роден
Починал
ПогребанКомана (манастир), Румъния
Управление
Период1599 – 1600
ПредшественикМихай Витязул
НаследникСимеон Могила
Семейство
БащаМихай Витязул
МайкаДомна Станка
Подпис
Николай I Петрешку в Общомедия

Николай I Петрешку (на румънски: Nicolae Pătrașcu; ок. 1580 – ок. 1627) е княз на Влашко в периода декември 1599 – септември 1601[1] (но фактически до октомври 1600).

Николай е син на Михай Витязул и съпругата му Домна Станка. В детството му баща му бързо се издига и в 1593 г. е избран за княз на Влашко, Молдова и Трансилвания като съгласно традицията Николай е обявен за негов съвладетел и наследник. Търсейки политическа подкрепа срещу Османската империя, баща му го използва като заложник и в плановете си за династичен брак. След като баща му умира през август 1601 г., Николай бяга от Влашко и живее в изгнание във Виена, по-късно заминава за Кралство Унгария и повечето време живее в Търнава.

Във влашки документ Николай се подписва сам на среднобългарски език (който е говоримият и писмен език по онова време във Влахия) по следния начин:„ Млстію Вжією Іѡ Нєколає Воєвода и гспднь въсою зємлє уггровлахискоє“ (По милостта Божия Николай, войвода и господар на цялата унгарско-влашка земя)[2] докато в латински документи сам изписва името си като Nicolaus Petrasko Waiwoda[3] или като Nicolaus Petrascus Waiwoda.[4] В Молдова той е повече познат като Никола или Некулай.

Умира през 1627, вероятно някъде из Австрия.[5] Тленните му останки са ексхумирани по молба на съпругата му през 1640 г. и пренесени във Влашко, където са погребани в манастира Комана.

Николай Петрешку се жени през 1618 г. за Ана или Анкута, дъщеря на княз Раду X Щербан, от която има дъщеря Илинка (Елена) и двама сина Гаврил и Михай Петрешку.[6] Гаврил умира млад през 1622 г.[7] Михай умира от чума през 1656 г.[8] Смята се, че Николай Петрушку и Ана са осиновили и полубрата на Анкута – Константин Щербан, което дава възможност на последния да прибави към името си престижната фамилия Басараб.

  1. Ștefan Mihăilescu, „Nicolae Petrașcu Voievod“, in Studii și Materiale Privitoare la Trecutul Istoric al Jud. Prahova, Vol. II, 1969, p. 42.
  2. Nicolae Iorga, Legături descoperite de D. M. Beza cu mănăstirile Meteorele din Tesalia. Cu o notă despre Nicolae-Vodă Petrașcu, fiul lui Mihai. Bucharest: Monitorul Oficial & Cartea Românească, 1934, рр.76 – 77
  3. Nicolae Iorga, Legături descoperite de D. M. Beza cu mănăstirile Meteorele din Tesalia. Cu o notă despre Nicolae-Vodă Petrașcu, fiul lui Mihai. Bucharest: Monitorul Oficial & Cartea Românească, 1934, р.79
  4. Dan Cernovodeanu, Știința și arta heraldică în România. Bucharest: Editura științifică și enciclopedică, 1977. OCLC 469825245, р.219, р.221
  5. Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I. Bucharest: Luceafărul S. A., [1932], р.212
  6. Ștefan Mihăilescu, „Nicolae Petrașcu Voievod“, in Studii și Materiale Privitoare la Trecutul Istoric al Jud. Prahova, Vol. II, 1969, p. 43, 47, 48.
  7. Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I. Bucharest: Luceafărul S. A., [1932], р.212
  8. Ioan Slavici, „Nepotul lui Mihaiŭ-Voda Viteazul“, in Vatra, Vol. I, Issue 13, 1894, pp. 388 – 390