Нина Ургант
| Нина Ургант | |
| Родена |
4 септември 1929 г.
|
|---|---|
| Починала | 3 декември 2021 г.
|
| Учила в | Руски държавен институт по сценични изкуства |
| Награди | Държавна награда на СССР (1976) |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1953 г. |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
Нина Николаевна Ургант е съветска и руска актриса, народна артистка на РСФСР (1974), лауреат на Държавната награда на СССР (1976).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 4 септември 1929 г. в Луга, Ленинградска област (СССР).[1] Там, в югозападната част на региона, по това време са живели много естонци; русифициран естонец е и нейният баща, Николай Андреевич Ургант, който се жени за Мария Петровна, майката на Нина.[2] За естонския произход на фамилията Ургант пишат изданието „MK в Питере“ (в статия от 2006 г. за сина на актрисата, актьора Андрей Ургант [3]) и вестник „Аргументи и факти“.[4]
През 30-те години на XX век семейството пътува из страната с децата си (две дъщери и двама сина). През 1940 г. Николай Ургант, който става майор в НКВД, е назначен в латвийския град Даугавпилс и докато живеят там започва Великата отечествена война.[3] Германските войски влизат в града в рамките на няколко дни; Николай Ургант заминава на изток заедно с отстъпващите съветски войски, а семейството остава в окупирания град. Нина Ургант се крие по време на акциите и бяга от полицията, за да не бъдат отведени в Германия.[5] Те са скрити в мазето от чистач; в същото време целият район знае, че това са децата на чекиста, но никой не ги издава.[6]
След освобождаването на Даугавпилс, Нина Ургант се връща в училище. Тя участва в училищни концерти, чете поезия, свири на китара и пее песни от военните години, спечелвайки си прозвището „Нинка артистката“. След като напуска училище, тя издържа на голям конкурс и постъпва в Ленинградския театрален институт „А. Н. Островски“,[3][6] където учи от 1948[7] до 1953 г. (клас на Татяна Сойникова и Владимир Честноков).
След дипломирането си работи една година в Академичния театър „Ф. Волков“ в Ярославъл, където е водеща лирична героиня.
От 1954 г. е актриса на Ленинградския театър „Ленинския комсомол“. Там тя играе главни роли. Има около 20 роли в този театър: Галя Давидова в пиесата „На добър час“ от Виктор Розов (1955 г.), Лина в „Първа пролет“ от Галина Николаева и Станислав Радзински (1956), Лушка в „Разораната целина“ по Михаил Шолохов (1957), Клава в пиесата „Една година“ по Юрий Герман (1961) и др.
От 1962 г. започва работа в Ленинградския академичен драматичен театър „А. С. Пушкин“ (Александринския театър).[8] Изиграла е над 30 роли. Освен Инкен Петерс в пиесата „Пред залез слънце“ от Герхарт Хауптман (1963), тя играе ролите на Мари-Октобър в „Среща“ от Жак Робер (1964), Варя в „Каузата, на която служиш“ от Юрий Герман (1967), Раневская в „Вишнева градина“ (1972), Ники в пиесата „От записките на Лопатин“ по Константин Симонов (1975), Ксантипа в „Разговори със Сократ“ от Едуард Радзински (1976), Лалетина в „Спиране в рая“ на Владимир Голуб (1988), Гертруда в „Хамлет“ (1992) и др.
Тя играе първата си голяма филмова роля през 1962 г. в мелодрамата на Игор Таланкин „Въведение“. Тя е последвана от ролята на Луси във филма „Идвам от детството“ (1966) и ролята на Анна Михайловна във филма „Синовете отиват в битка“ (1969) на Виктор Туров. Но най-известната е ролята на медицинската сестра Рай от филма „Белоруската гара“ (1970) на режисьора Андрей Смирнов.[9]
През 2008 г. тя изиграва последната си филмова роля – Ошкинчиха във филма „Азиатски“.
От 2015 г. е член на Руската гилдия на филмовите актьори.
Болест и смърт[редактиране | редактиране на кода]
През юли 2014 г. актрисата обявява, че страда от болестта на Паркинсон.[10]
Тя почива на 3 декември 2021 г. в Санкт Петербург на 93 години.[11][12]
Церемонията по сбогуването се състои на 8 декември 2021 г. в Александринския театър в Санкт Петербург, където актрисата служи през последните години.[13] Погребана е на Комаровското гробище в село Комарово в Курортния район на град Санкт Петербург.[14]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
- Баща – Николай Андреевич Ургант, русифициран естонец, офицер от НКВД.[7] Майка – Мария Петровна Ургант (1902 – 1962). Семейството има четири деца: Владимир, Нина, Герман и Галина.[3]
- Първи съпруг – Лев Милиндер (1930 – 2005), актьор, заслужил артист на РСФСР (1991); син – Андрей Ургант (роден 1956 г.), актьор; внук – Иван Ургант (роден през 1978 г.), телевизионен водещ, актьор, певец, музикант.
- Втори съпруг – Генадий Воропаев (1931 – 2001), актьор, заслужил артист на РСФСР (1991).
- Трети съпруг – Кирил Ласкари (1936 – 2009), балетист, хореограф, заслужил артист на Руската федерация (2002).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Nina Urgant // www.csfd.cz. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ Ливси, Елена. Нина Ургант: 85-летие – какой же это праздник? // spb.kp.ru, 3 септември 2014. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ а б в г Чуянова, Элина. Даугавпилсская история Нины Ургант // freecity.lv, 20 ноября 2012. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ Лучшие холостяки из мира шоу-бизнеса // 4seasons.aif.ru. Архивиран от оригинала на 1 юли 2012. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ Кожемякин, Владимир. Не надо мстить! Почему споры о войне раскалывают общество? // aif.ru, 29 май 2013. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2020. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ а б У Ивана Урганта обнаружились прибалтийские корни // rosbalt.ru. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ а б 05:30, Документальный фильм „Нина Ургант“, три кошки и двое мужчин», Первый канал, 2009.
- ↑ Ливси, Елена. У Нины Ургант под дверью живет… бомж // spb.kp.ru. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ Кулебякина, Ава. Нина Ургант: „80 лет – несчастье, горе, беда. Это болезнь и отчаяние“ // aif.ru, 4 септември 2009. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2020. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ Зинченко, Денис. Нина Ургант: С каждым днем мне все хуже, и надежды нет // 12 юли 2014. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ Умерла Нина Ургант // tass.ru/kultura. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ Ушла из жизни Народная артистка Росии Нина Ургант // alexandrinsky.ru, 3 декември 2021. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ В Петербурге простились с народной артисткой РСФСР Ниной Ургант // tass.ru, 8 декември 2021. Посетен на 11 юни 2023.
- ↑ Роман Лялин, Артем Килькин. Похороны Нины Ургант 8 декабря 2021: фоторепортаж // spb.kp.ru, 8 декември 2021.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ургант, Нина Николаевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
