Огледало

Огледа̀ло се нарича гладка полирана повърхнина с отражателна способност с висок коефициент.

Изработва се от стъкло, покрито с тънък слой метал или само от метал. Според формата си огледалата биват плоски, вдлъбнати, изпъкнали, сферични, елиптични, цилиндрични и др.

История

Археолозите открили първите малки огледала от сребро, мед или бронз в находки, датиращи от бронзовия век.

По-късно хората се научили да изработват огледала от стъкло чрез нанасяне на задната страна на тънка стъклена пластинка на тънък слой от сребро, злато или калай. Най-голяма известност придобили прочутите венециански огледала, които били толкова скъпи, че френските аристократи понякога продавали цели имения, за да си ги купят.

Ход на оптичните лъчи

При попадането на лъч светлина върху плоска огледална повърхност (разглеждаме напълно непрозрачно огледало) под даден ъгъл спрямо нормалата към повърхността, той се отразява под същия ъгъл. В частния случай на перпендикулярно падане лъчът се отразява сам върху себе си.

Приложение

В бита

Първите огледала били създадени от хората за наблюдение на собствената им външност, по подобие на отражението в спокойна водна повърхност.

В днешно време големи огледала се използват широко в интериора, за да създадат илюзия за пространство, особено в неголеми помещения. Тази традиция е възникнала още през Средновековието, след като във Франция се появила техническата възможност за изработка на големи по размер огледала, но не така разорително скъпи като венецианските.

В медицината

При т.нар. „огледална терапия“ с помощта на обикновено огледало по определен начин се подобрява състоянието на болни след мозъчен удар, както и при пациенти с фантомни болки след ампутация на крайник. Огледалото прикрива засегнатия (или липсващ) крайник така, че отразява образа на другия здрав крайник и мозъкът се „лъже“, че всичко е наред.

В прибори и инструменти

Освен в ежедневието, огледалата се използват като рефлектори. Значителна част от източниците на светлина изисква наличието на огледало за формирането на оптимален светлинен поток. Най-често се използват параболични огледала, позволяващи да се създаде сноп паралелни лъчи – например (фарове, прожектори, колиматори).

В оптичните уреди като някои фотоапарати, телескопите, микроскопите, спектрофотометрите, лазерите и различни други видове промишлено оборудване също се използват огледала за промяна на посоката и фокусиране на лъчите. Повечето огледала са предназначени за видима светлина, но има и отразяващи други части от електромагнитния спектър – например огледалата за радиовълните са важен компонент на радиотелескопите.

В системи за безопасност

Огледалата са особено полезни в случаите, когато по някакви причини зрителното поле на човека е ограничено. Например автомобилите, велосипедите и други превозни средства често имат огледала за задно виждане, понякога леко изпъкнали за разширяване на обзора.

По пътищата и на тесни участъци в паркинги се поставят стационарни изпъкнали огледала за избягване на аварии.

Полупрозрачни огледала

В оптичните инструменти – (лазери, огледално-призматични визьори, и др.) се използват огледала с частично отражение – част от светлината преминава, а друга се отразява.

Полупрозрачните огледала понякога се наричат „огледални стъкла“ или „еднопосочни огледала“. Такива огледала се използват да тайно наблюдение, при което наблюдателят се намира в полутъмно помещение, а наблюдаваният – в ярко осветено помещение от другата страна на огледалото. Принципът им на действие се основава на това, че недобре осветеният наблюдател не се вижда на фона на яркото отражение.

Във военното дело

Легендата разказва, че по време на обсадата на Сиракуза през Втората Пуническа война Архимед използвал полираните щитове на войниците като система от огледала и под негова команда те насочили слънчевите лъчи към римските кораби и ги изгорили.

В съвременните ядрени оръжия огледалата се използват за фокусиране и възпламеняване.

В забавленията

В увеселителните паркове често има „стая на кривите огледала“, в която огледала с крива повърхност дават изкривени образи на посетителите.

Огледалното отражение е в основата на принципа на действие на калейдоскопа.

Илюзионистите често използват огледала при своите фокуси.

В дискотеките се използват въртящи се кълба, облицовани с късчета огледала, които хвърлят подвижни отражения върху дансинга.

Във фолклора

Огледалното отражение винаги е имало силно въздействие върху хората, които за първи път се сблъсквали с възможността за съществуване на „второ Аз“. Те често предполагали, че в огледалото има съвсем друг човек, а на по-късен исторически етап – че в огледалото се отразява душата на човека.

С това са свързани голям брой гадателства, обреди и предразсъдъци (например забраната да се огледаш в счупено огледало или покриването на огледалата в дома на починалия в продължение на 9 дни след смъртта му).

Източници

Вижте също

Спектрофобия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зеркало“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.