Октай Синаноглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Октай Синаноглу
Oktay Sinanoğlu
физикохимик и молекулярен биофизик
Роден
Починал
19 април 2015 г. (80 г.)
ПогребанТурция

Учил вМасачузетски технологичен институт
Калифорнийски университет – Бъркли
Научна дейност
ОбластФизикохимия
Работил вЙейлски университет
Видни студентиАриел Фернандес
Октай Синаноглу в Общомедия

Октай Синаноглу (на турски: Oktay Sinanoğlu; 25 февруари 1935 – 19 април 2015 г.) е известен турски физикохимик и молекулярен биофизик.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Синаноглу е роден в Бари, Италия на 25 февруари 1935 г. Баща му е писател и служител при генералния консул Атиф Кор в консулството на Турция в Бари.[1] Той написва книга за гръцката и римската митология[2] и друга, озаглавена „Петрарка“, публикувана през 1931 г. С последването на служителя в Турция през юли 1938 г. семейството се завръща в страната преди началото на Втората световна война. Октай има сестра Есин Афсар (1936 – 2011), която е известна певица и актриса.[3]

Синаноглу завършва колеж в Анкара през 1951 г. Той заминава в Съединените щати през 1953 г., където учи в университета на Калифорния, Бъркли, завъривайки го с бакалавърска степен с отличие през 1956 г. През следващата година той завършва магистърска степен в Масачузетския технологичен институт (1957), и е награден със стипендия Слоун. Синаноглу завършва своята преддокторска квалификация (1958 – 1959) и получава докторска степен по физикохимия (1959 – 1960) от Калифорнийниския университет в Бъркли.[4][3][5]

На 21 декември 1963 г. Октай Синаноглу се жени за Пола Армбръстър, която следва за бакалавър в университета в Йейл. Сватбената церемония се състои в параклиса на Бранфорд колидж в Йейл.[5] По-късно Синаноглу се жени повторно за Дилек Синаноглу и от този брак има близнаци. Семейството живее в Емералд Лейкс в близост до Форт Лодърдейл, Тексас и в Истанбул, Турция.[4]

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 г. Синаноглу започва работа към Йейлския университет. Той е назначен за професор по химия на 1 юли 1963 г. На възраст от 28 години, Синаноглу става най-младият професор в университета през 20 век. Смята се, че той е третият най-млад професор в 300-годишната история на Йейл.[4]

През 1964 г. той основава отдела по теоретична химия в Йейл. По време на престоя си в университета, Синаноглу разработва „Теория на можество електрони в атоми и молекули“ (1961), Солвофобна теория" (1964), „Мрежова теория на комбинирани химични реакции“ (1974), „Микротермодинамично повърхностно напрежение“ (1981) и „Теория на валентно взаимодействие на формули“ (1983).[6] Синаноглу разработва революционен метод, наречен „Опростен метод на Синаноглу“ от собствените си математически теории и публикуван през 1988 г. С помощта на тази система и на прости картини, химици могат да предвидят начините, по които ще протекат сложни химически реакции и могат да решат сложни задачи в областта на квантовата химия. След 37 години в Йейл, Синаноглу се пенсионира през 1997 г. В рамките на времето си в Йейлския университет, Синаноглу служи като консултант на няколко турски университета и на Научния и технологичен изследователски съвет на Турция (ТЮБИТАК), както и на японското Общество за насърчаване на науката.[4] През 1962 г. Съветът на настоятелите на Близкоизточния техническия университет в Анкара го удостоява със званието „професор-консултант“, уникално създадено и дадено само на него.[3]

Синаноглу получава „Научната награда на ТЮБИТАК“ за химия през 1966 г.,[7] наградата „Александър фон Хумболт“ за химия през 1973 г. и японската „Международна награда за изключителен учен“ през 1975 г. Той е номиниран два пъти за Нобелова награда за химия.[8]

След пенсионирането си от Йейл, Синаноглу е назначен в химически факултет на техническия университет Йълдъз в Истанбул, където работи до 2002 г.[8]

Синаноглу е автор или съавтор на множество научни книги и статии. Той също е автор на книги за съвременността в Турция и за турския език, например „Цел Турция“ и „Сбогом, турски“ (2005).[4][8]

През 2001 г. публикува най-продаваната си книга в своето творчество, редактирана от турския писател Емине Чайкара, който го описва като турския Айнщайн, (на турски: Türk Aynştaynı Oktay Sinanoğlu Kitabı).[4][9]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Жена му, Дилек Синаноглу, оповестява публично на 10 април 2015 г., че Октай е в болница в Маями, Флорида, и е приет в интензивно отделение в кома. Според публикацията, предполага се, че храна е достигнала белите му дробове по време на хранене с тръба по време на престоя му в старчески дом. Синаноглу умира на 80-годишна възраст на 19 април 2015 г. Няма медицинско изявление за причината за смъртта.[10]

Тялото му е откарано в Турция. Панихидата е извършена в Културен център Кадебостан в Кадъкьой, Истанбул на 26 април. Синаноглу е погребан в гробището Караджаахмет, Юскюдар, след религиозната церемония в джамията Шакирин.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Resmi Gazete, 17 Kanunuevvel 1933, no: 2580 and Resmi Gazete, 24 Mayis 1937, Hariciye Vekaleti Kararnamesi
  2. kitapdenizi.com // Архивиран от оригинала на 2016-10-02. Посетен на 2017-05-01.
  3. а б в Oktay Sinanoğlu hayatını kaybetti – Oktay Sinanoğlu Kimdir? // Sabah, 20 април 2015. Посетен на 22 април 2015. (на турски)
  4. а б в г д е In memoriam: Oktay Sinanoğlu, renowned theoretical chemist // Yale News, 20 април 2015. Посетен на 21 април 2015.
  5. а б Paula Armbruster Is Married at Yale // The New York Times, 12 януари 1964. Посетен на 21 април 2015.
  6. ((tr)) Personal page Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  7. Geçmiş Yıllarda Bilim Ödülü Alanlar // TÜBİTAK. Посетен на 21 април 2015. (на турски)
  8. а б в Prominent Turkish scholar Oktay Sinanoğlu dies at age 80 // Hürriyet Daily News, 21 април 2015. Посетен на 21 април 2015.
  9. От задната корица на книгата: „Prof. Oktay Sinanoğlu's life is told from his own mouth by questions and answers in this book.“ („Prof. Oktay Sinanoğlu'nun yaşamının kendi ağzından soru cevaplar eşliğinde anlatıldığı Türk Aynştaynı kitabında...“
  10. Turkish Einstein’ Oktay Sinanoglu dies at 80 // Anadolu Agency, 20 април 2015. Посетен на 21 април 2015.
  11. Türk, Ümit. Oktay Sinanoğlu son yolculuğuna uğurlandı // Hürriyet, 26 април 2015. Посетен на 26 април 2015. (на турски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Oktay Sinanoğlu в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​