Направо към съдържанието

Ориенталска зидарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ориенталска зидарка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Зидаркови (Sittidae)
род:Зидарки (Sitta)
вид:Ориенталска зидарка (S. tephronota)
Научно наименование
Sharpe, 1872
Ориенталска зидарка в Общомедия
[ редактиране ]

Ориенталска зидарка (Sitta tephronota), още позната като източна скална зидарка[2], е вид птица от семейство Зидаркови.

Външни белези и поведение

[редактиране | редактиране на кода]

На дължина ориенталската зидарка достига 16-18 см. Сравнително голяма зидарка, с масивна човка и глава. Отгоре е еднообразно сива, а отдолу - бяла на шията и гърдите и светло-ръждива към краката и клоаката. Черната презочна ивица е дебела и се разширява назад, като завива и стига и по-надолу по шията.[2]

Обикновено не се среща под 1000 м надморска височина. Обича скалисти места, но и гори с разпръснати камъни и варовити скали. Гнездото е кухина на скала или дърво, зазидана с кал. Често каца по дървета и се приземява с изправено, а не приклекнало тяло.[2]

Видът е разпространен в Афганистан, Армения, Азербайджан, Грузия, Иран, Ирак, Казахстан, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан, Турция, Туркменистан и Узбекистан.[3]

  1. Sitta tephronota (Sharpe, 1872). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б в Свенсън, Ларс, Муларни, Килиън, Зетерстрьом, Дан. "Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток". Българско дружество за защита на птиците, 2013. ISBN 978-954-8310-19-2. с. 350. (на български)
  3. Sitta tephronota // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015.4. International Union for Conservation of Nature, 2015. Посетен на 24 февруари 2016. (на английски)