П. Г. Удхаус

Пелам Гренвил Удхаус Pelham Grenville Wodehouse
Роден	15 октомври 1881 г. Гилдфорд, Великобритания
Починал	14 февруари 1975 г. Саутхамптън, САЩ
Професия	писател и поет
Националност	Англия
Активен период	1902–1975
Дебютни творби	The Pothunters (1902)
Уебсайт	Страница в IMDb
Пелам Гренвил Удхаус в Общомедия

Сър Пелам Гренвил Удхаус (на английски: Sir Pelham Grenville Wodehouse) е английски хуморист, най-вече известен с поредицата си романи за английския аристократ Бъртрам Устър и неговия изключително изобретателен иконом Джийвс. Получава рицарско звание в годината преди смъртта си.

Удхаус се ползва с голяма популярност и огромен успех по време на кариерата си от повече от седемдесет години и популярните му творби продължават да бъдат изключително четени и днес. Въпреки политическите и социални промени, настъпили по време на живота му, голяма част от който Удхаус прекарва във Франция и Съединените щати, основната сцена, на която се развиват произведенията му, остава в средата на предвоенната английска аристокрация, отразявайки опита натрупан по стечение на неговото рождение, образование и писателска дейност главно в предвоенна Великобритания.

Признат майстор на английскaта проза, Удхаус буди възхищение, както у съвременниците си Хилари Белок, Ивлин Уо и Ръдиард Киплинг, така и у съвременни писатели като Дъглас Адамс, Салман Рушди, Зейди Смит и Тери Пратчет. Шон О’ Кейси го нарича „Бълхата, представяща английската литература“, описание, което Удхаус използва за заглавие на сборник с писма до приятеля си Бил Тоуненд. Журналистът и писател Кристофър Хитчънс коментира, че „... няма и никога няма да има нещо, с което той може да бъде сравнен.“

Най-популярните днес негови истории са тези за героите му Джийвс и Устър. Удхаус обаче е известен също и като драматург и автор на популярни песни. Той е автор и съавтор на 15 пиеси и на 250 текста за около 30 музикални комедии. Работил е с Коул Портър върху мюзикъла „Anything Goes“ (1934) и често си е сътрудничил с Джером Керн и Гай Болтън. През 1927 написва текста за хита „Бил“ за „Show Boat“ на Керн, а през 1928 пише и текста към музиката на Зигмунд Ромберг за мюзикъла на Гершуин и Ромберг „Rosalie“. През същата година (1928) Удхаус работи и с Рудолф Фримл за музикалната версия на „Тримата мускетари“.

Биография

Образование

Родният дом на писателя в Гилдфорд.

Удхаус, наричан още „Plum“ от семейството и приятелите си, е роден преждевременно от Елинор Удхаус (по баща Дийн), докато тя е на посещение в Гилдфорд. Баща му, Хенри Ърнест Удхаус (1845-1929) е британски съдия в Хонг Конг. Семейният род на Удхаус живее в Норфълк, в продължение на много векове. Когато той е само на три години, Удхаус е върнат в Англия и оставен на грижите на бавачка. Посещава различни интернати и в годините на своето детство, на възраст между три и 15 години, вижда родителите си за около общо шест месеца. Удхаус расте много близо до своя брат, който споделя любовта му към изкуството и се опитва да запълва празнините в живота си чрез безмилостно писане. Прекарва много от училищните си ваканции с една или друга от своите лели и това обяснява до голяма степен произхода на неговия „здравословен ужас“ от „ятото от лели“, отразен в образите на страховитите лели на Берти Устър – Агата и Далия, както и тиранията на Мария Констанс Кийбъл над нейните многобройни племенници в поредицата за Замъка Бландингс.

Като младеж Удхаус бива изпратен от баща си в колежа Дълуич, където неговият по-голям брат Армин вече е студент. Тук бъдещият автор се наслаждава на времето си като успешен студент и спортист: член е на Класическия Шести Клас (традиционно запазен за най-успешните студенти), където става училищен отговорник и редактира ученическото списание. Пее и играе главните роли в музикални и театрални продукции, като едновременно е и член на отборите по крикет и ръгби. Удхаус представлява също така училището в първенствата по бокс (преди да му бъде забранено, поради лошото му зрение) и по лека атлетика. В днешни дни библиотеката на Дълуич носи неговото име.

Професионален път

След като брат му Армин печели класическа стипендия за Оксфордския университет, Пелъм Удхаус много се надява да тръгне по неговите стъпки, но спад в стойността на индийската рупия (в тази валута е пенсията на баща му) го принуждава да се откаже от своите планове. В замяна на следването в Оксфорд баща му му намира работно място в „Хонг-Конгска и Шанхайска банка“ (позната днес по съкращението HSBC), където, след обучение от две години в Лондон, Удхаус трябвало да бъде назначен на работа в клон на банката в чужбина. Въпреки това, Удхаус никога не проявил ни най-малък интерес към банковото дело, съответно и към кариера в банковия сектор, за което говори и изказването му, че „никога не научил нещо за банкирането“.

Удхаус започва да пише на непълно работно време още докато работи в банката и през 1902 г. става журналист в The Globe (вече несъществуващ вестник), работейки върху колона за комикси на свой приятел, който бил напуснал вестника. Впоследствие Удхаус разширява писателско-журналистическата си дейност като работи и за Punch, Vanity Fair (1903-1906), Daily Express (1904) и The World: A Journal for Men and Women (1906/1907). Към този период спадат и множество от неговите разкази за ученически списания, където Удхаус успява да публикува за първи път свои романи и четири кратки пиеси заедно с приятеля си Бертрам Флетчър Робинсън.

През 1909 г. Удхаус остава в Гринуич Вилидж, където успява да продаде „две кратки истории за Космополитен и Колиър за общо 500 долара – много повече, отколкото някога съм получавал.“ След този успех Удхаус напуска The Globe и остава в Ню Йорк, където започва работа като редовен сътрудник, под различни псевдоними, на основания Vanity Fair (1913). Въпреки това „вълкът остава пред вратата“, докато The Saturday Evening Post не издава „Нещо ново“ през 1915 г., и Удхаус не постигне с тази си творба своя първи голям успех. През това време започва и сътрудничеството му с Гай Болтън и Джером Керн за около осемнадесет музикални комедии.

През 1914 г. Удхаус се жени за Етел Уейман и става баща на доведената от нея дъщеричка Леонора. През дългия си живот Удхаус никога не успява да стане биологичен баща, за което вероятната причина е прекараната от него като юноша заушка.

Въпреки че Удхаус и неговите романи се считат за квинтесенция на „английското“, от 1914 г. нататък Удхаус прекарва по-голямата част от живота си в Съединените щати. През 1930, той за кратко работи като сценарист в Холивуд, за което твърди, че е „свръхплатен“. По това време много от неговите романи се издават и като серии в списания. Въпреки това обаче през 1934 г. писателят се премества да живее във Франция, за да избегне двойното данъчно облагане върху доходи си от данъчните служби във Великобритания и САЩ.

Когато през 1939 г. избухва Втората световна война, Удхаус – напълно безразличен към развитието на световната политика – вместо да се завърне в Англия, остава в дома си недалеч от морския бряг в Ле Токе, Франция, очевидно не е осъзнавайки сериозността на конфликта. Впоследствие Удхаус е арестуван от немската командатура и през 1940 г. бива интерниран, първо в Белгия, а след това в Тост (днес Toszek) в Горна Силезия (днес в Полша). В текст от това време Удхаус коментира принудителното си място на пребиваване по следния начин: „Ако това е Горна Силезия, един Бог знае какво трябва да е Долна Силезия ...“

Докато е в Тост той забавлява колегите си затворници, театрализирайки остроумни диалози. След като е освободен от интерниране, няколко месеца преди 60-ия си рожден ден, той използва тези диалози като основа за поредица от радиопредавания, насочени към САЩ (тогава все още не включили се във войната). Удхаус вярва, че ще бъде аплодиран като покаже на самия себе си, че е „съхранил аристократизма си“ по време на интернирането. Военновременна Англия същевременно обаче не е в настроение за шеги и предаванията довеждат до много обвинения в сътрудничество с германците и дори предателство. Някои библиотеки забраняват книгите му. На първо място сред неговите критици е Алън Милн, автора на „Мечо Пух“. В отговор Удхаус издава кратката пародийна история Rodney Has a Relapse от 1949 г. Сред защитниците на Удхаус са Ивлин Уо и Джордж Оруел. Разследване на британската служба за сигурност MI5 съвпада със становището на Оруел, заключавайки че Удхаус е бил наивен и глупав по време на работата си в пленничество, но не и предател.

Критиките принуждават Удхаус и съпругата му да се преместят в Ню Йорк, където Удхаус става американски гражданин през 1955 г. Удхаус никога не се завръща в родината си и прекарват остатъка от живота си в Ремсенбърг, Лонг Айлънд.

Самооценка

Удхаус изразява скромно отношение към собствените си творби. В Over Seventy (1957), самоиронизирайки творчеството си, той заявява: „Аз пиша това, което е широко известно като „лековато четиво“ и на правещите това – наричат ги хумористи понякога – интелигенцията гледа отвисоко и с презрение.“

Посмъртно признание

През 2000 г. в негова чест е учредена награда, която се връчва всяка година на най-добрите хумористични автори във Великобритания.

Библиография

UK title	date	US title	date	Българско заглавие	Издателство	Година
The Pothunters	1902
A Prefect's Uncle	1903
Tales of St Austin's	1903
The Gold Bat	1904
William Tell Told Again	1904
The Head of Kay's	1905
Love Among the Chickens	1906			Любов сред пилците	Колибри	2004
The White Feather	1907
Not George Washington	1907
The Globe By the Way Book	1908
The Swoop!	1909
Mike	1909
A Gentleman of Leisure	1910			Човек на живота	Кронос	1998
Psmith in the City	1910			Банкери по неволя	Колибри	2002
The Prince and Betty	1912
The Little Nugget	1913
The Man Upstairs	1914			Г-н Мълинър разказва	Кронос	1999
Psmith, Journalist	1915			Елементарно, Уиндзор! Включен и като част от „Търтеи и тарикати“	Ера Ера	2002 2009
Something Fresh	1915			Нещо свежо в Бландингс	Колибри	1995
Uneasy Money	1917			Трудно е да си милионер	Кронос	2003
The Man with Two Left Feet	1917			Човекът с двата леви крака	Кронос	2001
Piccadilly Jim	1918			Джим Тайфуна Включен и като част от „На вашите услуги, сър. 2 в 1“	Ера Ера	1999 2008
My Man Jeeves	1919
A Damsel in Distress	1919			Бъркотии в Белфър	Кронос	1997
The Coming of Bill	1920
Jill the Reckless	1921			Щурата Джил	Колибри	2005
Indiscretions of Archie	1921			Гафовете на Арчи	Кронос	2000
The Clicking of Cuthbert	1922
The Girl on the Boat	1922			Рицари и пекинези	Кронос	2004
The Adventures of Sally	1922			Неволите на Сали	Ера
The Inimitable Jeeves	1923			Неподражаемият Джийвс	Колибри	1997
Leave It to Psmith	1923			Куково лято в Бландингс	Колибри	1996
Ukridge	1924			Ъкридж	Кронос	2005
Bill the Conqueror	1924			Бил Завоевателя	Труд	2000
Carry On, Jeeves	1925	Carry On, Jeeves	1927	Ах, този Джийвс	Колибри	1998
Sam the Sudden	1925	Sam in the Suburbs	1925
The Heart of a Goof	1926	Divots	1927	Short stories
The Small Bachelor	1927	The Small Bachelor	1927
Meet Mr Mulliner	1927	Meet Mr Mulliner	1928	Short stories
Money for Nothing	1928	Money for Nothing	1928	Скрито-покрито Включен и като част от „Търтеи и тарикати“	Ера Ера	2000 2008
Mr Mulliner Speaking	1929	Mr Mulliner Speaking	1930	Short stories / Стрихнин в супата... и много други истории	Колибри	1995
Summer Lightning	1929	Fish Preferred	1929	Гръм и мълнии в Бландингс	Колибри	1996
Very Good, Jeeves	1930	Very Good, Jeeves	1930	Short stories / Стрихнин в супата	Колибри	1992
Big Money	1931	Big Money	1931	Големи пари	Кронос	1995
If I Were You	1931	If I Were You	1931	Граф илиг бръснар	Кронос	2007
Louder and Funnier	1932	Articles written for Vanity Fair
Doctor Sally	1932			Цяр за всичко	Ера	1999
Hot Water	1932	Hot Water	1932	Любов по френски	Кронос	2000
Mulliner Nights	1933	Mulliner Nights	1933	Short stories
Heavy Weather	1933	Heavy Weather	1933	Има нещо гнило в Бландингс	Колибри	1997
Thank You, Jeeves	1934	Thank You, Jeeves	1934	Бъди българин, Джийвс	Кронос	1996
Right Ho, Jeeves	1934	Brinkley Manor	1934	Пълен напред, Джийвс	Колибри	1995
Blandings Castle and Elsewhere	1935	Blandings Castle	1935	Замъкът Бландингс и други истории	Медиум999 (Колибри)	1995
The Luck of the Bodkins	1935	The Luck of the Bodkins	1936	Късметът на Бодкин	Колибри	2005
Young Men in Spats	1936	Young Men in Spats	1936	Short stories Маймунска работа	Колибри	1993
Laughing Gas	1936	Laughing Gas	1936	Смехотворния газ	Кронос	1995
Lord Emsworth and Others	1937	Crime Wave at Blandings	1937	Насилие в Бландингс	Труд	1997
Summer Moonshine	1938	Summer Moonshine	1937	Лятна луна	Колибри	2000
The Code of the Woosters	1938	The Code of the Woosters	1938	Законът на Устър	Колибри	1999
Uncle Fred in the Springtime	1939	Uncle Fred in the Springtime	1940	Чичо Фред през пролетта	Колибри	1999
Eggs, Beans and Crumpets	1940	Eggs, Beans and Crumpets	1940	Short stories
Quick Service	1940	Quick Service	1940
Money in the Bank	1946	Money in the Bank	1942	Иконом за един ден Включен и като част от „На вашите услуги, сър. 2 в 1“	Ера Ера	2000 2008
Joy in the Morning	1947	Joy in the Morning	1946	Радост в утринта	Кронос	1994
Full Moon	1947	Full Moon	1947	Пълнолуние в Бландингс	Кронос	1997
Spring Fever	1948	Spring Fever	1948	Пролетна треска	Колибри	1999
Uncle Dynamite	1948	Uncle Dynamite	1948	Чичо Динамит	Колибри	1999
The Mating Season	1949	The Mating Season	1949	Любовният сезон на търтеите	Колибри	1996
Nothing Serious	1950	Nothing Serious	1951	Short stories
The Old Reliable	1951	The Old Reliable	1951	Истерии в Холивуд	Кронос	2001
Barmy in Wonderland	1952	Angel Cake	1952	Барми в страната на чудесата	Колибри	2002
Pigs Have Wings	1952	Pigs Have Wings	1952	Когато цъфнат налъмите	Колибри	1997
Ring for Jeeves	1953	The Return of Jeeves	1954	Джийвс запретва ръкави	Кронос	1998
Performing Flea	1953	Author! Author!	1962	A collection of letters, with notes
Bring on the Girls	1954	Bring on the Girls	1953	Semi-autobiographical stories, in collaboration
Jeeves and the Feudal Spirit	1954	Bertie Wooster Sees It Through	1955	Джийвс и феодалният дух	Кронос	1996
French Leave	1956	French Leave	1959	Ваканция във Франция	Колибри	2003
Over Seventy	1957	America, I Like You	1956	Reminiscences and journalism
Something Fishy	1957	The Butler Did It	1957	Брачни шашми	Колибри	2000
Cocktail Time	1958	Cocktail Time	1958	Време за коктейли	Колибри	1996
A Few Quick Ones	1959	A Few Quick Ones	1959	Няколко на екс	Кронос	1997
Jeeves in the Offing	1960	How Right You Are, Jeeves	1960	Джийвс се намесва	Кронос	1994
Ice in the Bedroom	1961	The Ice in the Bedroom	1961	Богатите не целуват по-добре	Кронос
Service With a Smile	1961	Service With a Smile	1962	Обслужване с усмивка	Колибри	1998
Stiff Upper Lip, Jeeves	1963	Stiff Upper Lip, Jeeves	1963	Горе главата, Джийвс	Колибри	1995
Frozen Assets	1964	Biffen's Millions	1964	Наследството на Биф	Кронос	1993
Galahad at Blandings	1965	The Brinkmanship of Galahad Threepwood	1965	Галахад в Бландингс	Колибри	1998
Plum Pie	1966	Plum Pie	1967	Джийвс и мазния тип	Кронос	1998
Company for Henry	1967	The Purloined Paperweight	1967	Две сватби и едно преспапие	Кронос	2003
Do Butlers Burgle Banks?	1968	Do Butlers Burgle Banks?	1968	Икономите ограбват ли банки?	Колибри	2001
A Pelican at Blandings	1969	No Nudes Is Good Nudes	1970	Пеликан в Бландингс	Кронос	1994
The Girl in Blue	1970	The Girl in Blue	1971	Голямото накисване	Кронос	2001
Much Obliged, Jeeves	1971	Jeeves and the Tie That Binds	1971	Много съм ти задължен, Джийвс	Кронос	1995
Pearls, Girls and Monty Bodkin	1972	The Plot That Thickened	1973	Любовните премеждия на Монти Бодкин	Колибри	2002
Bachelors Anonymous	1973	Bachelors Anonymous	1974	Клуб „Анонимни ергени“	Кронос	1996
Aunts Aren't Gentlemen	1974	The Cat-nappers	1975	Лелите не са джентълмени	Колибри	1996
Sunset at Blandings	1977	Sunset at Blandings	1978
The Luck Stone	1997

Външни препратки

• ((en)) P. G. Wodehouse Appreciation Page Архив на оригинала от 2008-01-01 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата P. G. Wodehouse в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​