Панчо Корабаров
Панчо Корабаров | |
български офицер | |
Звание | Подполковник |
---|---|
Години на служба | от 1883 |
Служи на | България |
Род войски | Артилерия |
Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт |
Пантелей (Панчо) Арсов (Арсениев) Корабаров или Корабов е български офицер, подполковник, участник в Сръбско-българска война (1885).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Панчо Корабаров е роден на 27 юли 1859 година във Велес, в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на полковник Петър Корабаров. Семейството му участва в българските църковни и просветни борби в града. Отива да учи в Русия и в 1883 година завършва военно училище в Санкт Петербург.[1]
По време на Сръбско-българската война в 1885 година е командир на рота от 5-а запасна дружина на 5-и пехотен дунавски полк и началник на 5-и бастион от Видинската крепост. Ротата му на два пъти отбива атаките на противника в своя участък. На 13 ноември лично командва залповия огън по настъпващия противник. За участието си във войната е отличен с орден „За храброст“ ІV степен.[2]
В 1887 година участва в Русенския бунт на офицерите-русофили, заради което е уволнен от армията. По-късно е възстановен и служи в различни военни части. През Балканската война (1912 – 1913) е интендант на Четвърта пехотна преславска дивизия.[3][4]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1883)
- Поручик
- Капитан
- Майор
- Подполковник
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, стр. 128
- ↑ www.vidin-online.com
- ↑ suedinenie.com[неработеща препратка]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.